MAESTRA-COVERСензационната книга „Маестра“ от Л.С.Хилтън излезе на български. Тя е по-скандална от „50 нюанса сиво“ и е продадена в над 40 държави, а правата за филма са закупени от „Кълъмбия Пикчърс“.

За книгата

Джудит Рашли е асистентка в престижна аукционна къща в Лондон. Образована и с изискани маниери, тя иска да е добро момиче с кариера в областта на търговията с произведения на изкуството. Но когато случайно разкрива машинация за милиони, е уволнена и плановете й рухват.

В отчаянието си Джуди заминава с богат любовник за Френската ривиера. Там тя попада в бляскавия свят на милионерите, но всичко се обърква и е принудена да бяга. Оставяйки зад гърба си трупове и финансови измами,

Джуди се разделя завинаги с образа на доброто момиче.
Тя вече е независима, властна, сексуално разкрепостена.
Тя ще прекрачи всички граници, за да постигне каквото желае.
Тя е Маестра.

lisa-hilton-presentazione-milano.ph_.yuma_.martellanz-4896-1765x1160За авторката

Л.С. Хилтън е носителка на наградата „Автор на 2016 г.“ на списание „Глемър“.
Завършва Оксфорд, а след това учи история на изкуството в Париж и Флоренция. Пише статии за големи ежедневници и модни списания, работила е като преводач, арткритик и радиоводещ. Автор е на няколко исторически романа и биографии.

След развода си с третия си съпруг – италиански композитор, живее с дъщеря си – Отавия, в Лондон.

Отзиви

В сравнение с този роман „50 нюанса сиво“ прилича на Библията.
Ню Йорк Поуст

История за фаталната жена от ХХІ век – смъртоносна като мистър Рипли и съблазнителна като Лорън Бакол.
Вог

Бляскава, прелъстителна, пристрастяваща като черен шоколад, еротична и неустоима.
Буклист

Скандална и интригуваща.
Хийт

„Маестра“ е новата книжна виагра.
Сънди Таймс

Безапелационна и много добре написана.
Дейли Мейл

Секси, провокативна, крайно безцеремонна.
Телеграф

Най-очакваното заглавие на 2016 г. „Маестра“ е хедонистична, интелигентно написана и много гореща!
Гуд Рийдинг

ОТКЪС

Пролог

Тежки подгъви и остри токчета плющяха и потракваха по паркета. Крачехме по коридора към двойна врата в дъното, зад която се носеха приглушени разговори – мъжете вече ни очакваха. В стаята горяха свещи, между диваните имаше масички и ниски столове за хранене. Мъжете носеха луксозни пижами от плътен черен сатен, лъскавата материя контрастираше с колосаните им ризи. Тук-там на светлината от свещите проблясваха в златисто масивни копчета за ръкавели и елегантни часовници, а от гънките на копринени кърпички надничаха бродирани монограми. Всичко това би ми се сторило твърде пресилено и театрално, ако детайлите не бяха толкова перфектни, но аз се чувствах като хипнотизирана и усещах пулсът си бавен и дълбок. Някакъв мъж с пауново перо в маншета отведе Ивет; вдигнах поглед и видях друг мъж да се приближава към мен, със същата гардения като моята на ревера си.
—    Значи така се случват нещата?
—    Докато се храним, да. После можете да избирате. Bonsoir*.
—    Bonsoir.

*Добър вечер (фр.) – Б. пр.

Беше висок и слаб, но тялото му изглеждаше по-младо от лицето – сурово изражение, бръчици, прошарена коса, пригладена назад над високо чело, и големи, с леко увиснали клепачи като на византийски светец. Отведе ме до един от диваните, изчака да се настаня и ми подаде, хладно и изискано, бяло вино в гладка кристална чаша. Чиста формалност, но хореографията ми хареса. Жулиен очевидно ценеше удоволствието от очакването. Почти голите сервитьорки се появиха отново и започнаха да поднасят чинийки с миниатюрни хапки омар, тънки резени патешки гърди в песто от мед и джинджифил, петифури с малини и ягоди. Жестове на внимание към храната – нищо, което да ни засити.
—    Червените плодове придават великолепен вкус на женската слива – отбеляза моят събеседник.
—    Така е.
Наоколо се носеха приглушени разговори, но хората предимно наблюдаваха и пиеха, погледите им следяха бързите движения на сервитьорките, които имаха тела на танцьорки, както забелязах – слаби, но със силно развита мускулатура, прасците им преливаха от тесните им ботуши. Допълнителна работа за момичета от кордебалета? Виждах смътно Ивет в другия край на залата, полегнала като змия на дивана; някой поднясяше към устните й смокиня с пълнеж от бадеми върху острите зъбци на сребърна вилица, а тъмната плът на бедрото й прозираше между гънките на червената коприна. Сервитьорките тържествено обикаляха из залата с щипци за гасене на свещи и приглушаваха осветлението сред мъгла с аромат на пчелен восък.Тогава усетих ръката на мъжа върху бедрото си, пръстите му се плъзгаха нагоре по кожата с кръгообразни движения, съвършено спокойно, без да бързат за никъде. Тялото ми реагира мигновено. Момичетата разнесоха по масите полирани подноси с презервативи, малки кристални шишенца с масло монои, и лубрикант в сребърни бонбониери. Някои от двойките се целуваха, доволни от партньорите си, други учтиво се надигаха от местата си и се отправяха към другия край на залата, за да открият набелязаната по-рано плячка. Робата на Ивет лежеше надиплена около разтворените й крака, между които мърдаше мъжка глава. Улових погледа й и тя се усмихна изискано, преди отново да отпусне глава назад между възглавничките в екстаз, като наркоман в хероинова еуфория.