UstieИздателят поет Иван Гранитски посрещна рождения си ден с новата си поетична книга „Устие”.

Стихосбирката, излизаща с марката на издателство „Захарий Стоянов”, е пространна метафора на свободата.  Почти във всички включени тук стихотворения се говори за свободата, за нейните превъплъщения, проявления и невъзможността днес тя да бъде постигната.

„А ти мечта безсмъртна / за свобода и красота / Аз съм човешкото огърлие / усмивката на Вечността „ – това е повикът на Иван Гранитски.

Критикът-философ Панко Анчев пише: Свободата има много имена и в поезията си Иван Гранитски постоянно ги търси и усмисля. В „Устие” той ги намира в обикновените неща, в тихия и кротък пейзаж, в малките и едва забележими негови обитател. Поетът сега ни казва, че трябва само да се спрем за малко, да бъдем по-търпеливи и смирени, за да ги открием и се съсредоточим върху тях, за да проникнем в тяхната съдържателност и в метафорите, които те носят в себе си.”

В поезията на Иван Гранитски винаги тържествува светлата надежда, че не всичко е изгубено, че идва ново време, в което високите ценности отново ще са на почит, че човек ще има сили да се пребори със злото и да установи с Божията помощ друг ред в обществото.

В „Устие” Иван Гранитски е направил крачка напред към осъзнаване на смисъла на свободата. Поетът е запазил впечатляващ мащаб на виждане и измерване на величините, толкова характерен за досегашната му поезия. Не са много днешните ни поети, които могат да обемат величието на мирозданието, да го описват и му предават чрез словото си естетическа стойност. Иван Гранитски забелязва и откроява малкото в голямото и голямото в малкото. Затова и в тази книга ще чуем звученето на космическия водопад и ще видим как „върху клоните игриви паяче лежи”, ще се ужасим от бесилото, което „е овъгленото разпятие на думите от ярост нажежени”, но и ще усетим как „тлеят угарите на кафявите стърнища”.