museum_sopot116-годишният Иван Вазов ще посреща гости във възродения дюкян на баща му в Сопот. Фигурата на писателя като юноша ще бъде направена от карловския художник и скулптор Димитър Бакърджиев по снимка от времето, когато бъдещият писател е бил ученик на даскал Ботьо Петков в Калофер.

Дюкянът на Минчо Вазов ще отвори отново врати в навечерието на предстоящите чествания на 165 г. от рождението на патриарха на българската литература, съобщи пред БТА Надежда Георгиева, уредник в къщата-музей „Иван Вазов“. Фигурата на младия Вазов ще е в центъра на новата експозиция.

Като тийнейджър Вазов работел в дюкяна на баща си, където му е било възложено да води сметките. Вместо това обаче той използвал търговските тефтери за писане на стихове и разказчета. За неговата търговска дейност свидетелства рисунка с туш на художника Тодор Цонев. Именно по нея ще бъде извършена и възстановката на дюкяна. В него ще има рафтове със стока, кантар и сметало, бурканчета с подправки, качета и буренца с различни хранителни стоки.

За експозицията с фигурата на младия Вазов и мебелировката ще са необходими около 5000 лева. Средствата ще се набират основно чрез продажба на картички от по 2 лв. с рисунката на дюкяна, чрез дарители и лични средства на музея, уточни директорът му Стефан Филчев.

Според историческите данни дюкянът, който е бил част от дома на фамилия Вазови, е открит през 20-те години на 19 век. Старият Вазов е бил търговец-предприемач и с брат си Кирко, който по онова време живеел в Олтеница, Румъния, основават търговска кантора с названието „Братя Вазоолар“ и с предмет на дейност – търговия с тютюни, платове, храни, стоки за бита. Стоките братята изкупуват от страната, като една част от тях изнасят за Румъния чрез Кирко. Много бързо дюкянът се превръща в основна препитание за фамилия Вазови и Минчо успява да построи в дъното на двора нова, двуетажна къща за многолюдната си фамилия.

За онова време Минчо Вазов е бил чорбаджия и влиятелна личност в региона. Той е първообраза на чорбаджи Марко от романа на Иван Вазов „Под игото“, където авторът го описва много подробно като външен вид и характер в първата глава: „Той беше човек около петдесетгодишен, с висок исполински ръст, леко приведен, но строен още. Лицето му, червендалесто, но опалено и позагрубяло от слънце и ветрове, поради честите му пътувания по кърища и по панаири, имаше сериозно и студено изражение, даже и когато се усмихваше. Големите му надвиснали, над сините му очи, вежди усилваха тоя строг тон на физиономията му. Но някакво добродушие, честност и искреност се разливаха по нея и я правеха симпатична и непобедимо извикваше уважение.“

Минчо Вазов е искал да направи от сина си Иван търговец и наследник на занаята и затова му възлага да води тефтерите в кантората. Преди това младият Вазов е бил изпратен да учи първо в Ботьовото училище в Калофер, а след това и в Пловдив. Доказало се обаче, че математиката не е неговата стихия и старият Вазов си го прибира. Твърдо решен да го изучи, Минчо праща сина си и при чичо му Кирко в Румъния. Там обаче младежът отива при хъшовете в Браила, след което описва своите преживявания в повестта си „Немили-недраги“, а себе си въплъщава в образа на Бръчков.

По време на дългото си отсъствие, тъй като Минчо Вазов е пътувал много из страната като търговец, семейството живеело само, като вечер „яко залоствало портата“ предпазвайки се по този начин от турски произвол, коментира Надежда Георгиева. Всичко обаче изгаря до основи по време на Руско-турската освободителна война, когато турците, отстъпвайки на юг, опожаряват целия Сопот. След време от целия комплекс е възстановена само старата къща, построена от дядото на Иван Вазов.