„Даскал“ – най-споделяният разказ на 24 май

23 май 2018

Докато по площади и медии се леят патетични слова за 24 май, един малък разказ шества из фейсбук, носейки повече тъга, отколкото усмивки на празника. "Даскал" от Деян Енев Подаскалувах малко, колкото да не е без хич. Но поне знам – на тези хора, на учителите, на даскалите, винаги ще правя дълбок [...]Виж още ...

Още от: Читалня
  • Някои дребни размишления около дерайлиралия влак

    13 юли 2014

    Ромите край Калояновец се завтекли да помагат. Помогнали на пътниците от обърнатите вагони…   След това останали с лошо чувство, защото полицаите и пожарникарите май почнали да ги „третират“…   Ах, България! Ще напиша роман от две хиляди страници за теб! За твоите дерайлирали вагони и за твоите третирани цигани и за твоите добри хора […]

  • Вазов – големият български утешител

    12 юли 2014

    Писателят Георги Господинов е тазгодишният носител на Националната литературна награда „Иван Вазов“. Той не успя да присъства на церемонията по връчването й на 9 юли в Сопот, но изпрати своето слово, посветено на патриарха на българската литература.   Уважаеми граждани на Сопот и България, деца, дами и господа! Благодаря на община Сопот, че е видяла […]

  • Отново за даряването

    12 юли 2014

    От фейсбука на Калин Терзийски   Римляните казвали bis repetitia non placent, тоест – повторението не се харесва. Но аз не се заслушвам във всякакви казани от римляните щуротии. Да сте виждали древен римлянин? Ако бяха толкова умни, нямаше да се изпарят така. Шегувам се. Мъдри са си, мъдри.   Но аз обичам да повтарям, […]

  • Обичам те

    11 юли 2014

    Пабло Неруда (12 юли 1904 – 23 септември 1973) Обичам те някак необяснимо, всъщност неизразимо, по начин противоречив. Обичам те с многобройните си нагласи на духа, които променят състоянието си непрекъснато, Заради… но ти вече знаеш – времето, животът, смъртта…   Обичам те в един свят, който ми е непонятен, сред хора, за които оставам […]

  • По-добре да си приказваш с дърво в гората, отколкото с дърво в дрехи

    10 юли 2014

    Марко Семов (11 юли 1939 —  18 януари 2007)   Българите никога не са имали причина да вярват в държавата си и държавата на българите никога не е вярвала в тях.   Всичко в България да си, само свален от власт да не си… Политическата смърт в България винаги е била по-страшна от физическата.   […]

  • Аз добър човек ли съм?

    10 юли 2014

    Мартин Ралчевски за романа на Калин Терзийски „Любовта на 45-годишния мъж“   Без да се опитвам да разбера къде свършва образът на главния герой Антон и къде започва този на автора, аз с интерес прочетох тази книга на Калин Терзийски, като долових нещо, което сякаш преминаваше през всяка страница като златна нишка и ми се […]

  • Ботев убит за торба жълтици

    08 юли 2014

    Гибелта на Христо Ботев е най-фалшифицираният епизод в българската история. Повече от столетие драмата е преиначавана и заличавана. В този процес участват авторите на убийството с помощта на историци, политици, писатели, поети и други средностатистически патриоти. За всенародно ползване е стъкмена една версия в духа на Късния романтизъм, какъвто е нашият. На 20 май 1876 […]

  • Той вярваше в науката, както вярваше в Бога

    08 юли 2014

    Из „Под игото“, глава I – Гост Сам останал прост, Марко обичаше учението и учените. Той беше от рода на ония родолюбци, жъдни ревнители на новото умствено движение, с грижите на които в късо време България биде засеяна с училища. Той имаше доста мъгляво понятие за практическата облага, която можеше знанието да донесе на тоя […]

  • Те ли ще упражняват диктатурата?

    07 юли 2014

    От фейсбука на Милен Русков Минавам покрай двама продавачи на пазара, единият чете вестник, може би решава кръстословица, и вика на другия: – Абе, батка, какво е това пролив? Оня: – Кво? – Про-лив. – Пролив? – Да. Следва продължително мълчание. Не знам как свършва това, понеже отминавам нататък. Ндааа… Онези хора – Марат, Робеспиер […]

  • Неколко думи за изтерзания народ

    07 юли 2014

    От фейсбука на Калин Терзийски Отварям тази сутрин вездесъщия фейсбук. Този фейсбук! Който с един свой край е напъхан под завивките на петнайсетгодишно момиченце и потните му фантазии, с друг – в джоба (в смартфона) на алпинист, изкачващ Мон Блан, с трети край – под възглавницата на умиращ, с четвърти – лети в космоса с […]