На 12 март 1922 г. е роден американският писател Джак Керуак. Представител на бийтпоколението. Сред най-известните му творби са „По пътя“ и „Бродягите на Дхарма“. Ето част от неговите прозрения.

Всичко ми принадлежи, защото съм беден.

Ако имаш одеяло, ти притежаваш твърде много.

Може би това е животът… мигване на окото и мигащи звезди.

Ще ме обичаш ли и през декември така, както ме обичаш през май?

Нищо зад мене и всичко пред мене – както е когато си на път.

По-добре е да спиш в неудобно легло свободен, отколкото в удобно легло несвободен.

Щастието се заключава в осъзнаването, че всичко е голям и странен сън.

Ако умереността е грешка, то безразличието е престъпление.

Хубавото на нещата трябва да е, че си имат край.

Всички човешки същества са и мечтаещи същества. Мечтите обединяват цялото човечество.

Не можеш да научиш стария маестро на нова песен.

В края на краищата пътят трябва да води към целия свят.

Eдинствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: „Аууууу!“ Как са наричали този тип млади хора в Германия на Гьоте?