Беларуската писателка Светлана Алексиевич спечели Нобеловата награда за литература за 2015 г. Отличието й се присъжда за нейното „многозвучно писане, монумент на страданието и смелостта в нашето време“, мотивират се от Шведската академия.

Наричана „археоложката на комунизма“, писателката трупа голямата си популярност най-вече с изследванията си на ядрената катастрофа в Чернобил, нахлуването на СССР в Афганистан и ролята на жените в Червената армия през Втората световна война. Всеки от трудовете на Алексиевич е плод на мащабни проучвания – интервюта с между 500 и 700 души, преглед на хиляди документи, посещения на терен.

Предстои издателство „Парадокс“ да публикува три нейни книги на български – „Време секънд хенд: Краят на руския човек“, „Войната не е с лице на жена“ и „Последните свитетели“, като последните две ще излязат в един том.

Светлана Алексиевич е родена на 31 май 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск. Дъщеря на беларусец и украинка. Когато бащата приключва военната си служба, семейството се мести в Беларус. След края на гимназията Алексиевич работи като учител и журналист.

Алексиевич събира материали за първата си книга – „Войната не е с лице на жена“ (1985), в продължение на години. Трудът се базира на интервюта със стотици жени, участвали във Втората световна война.

Онова, което Алексиевич прави е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха чрез своя изключителен метод грижливо да създава колажи от човешки гласове, отбелязват от Шведската академия.

Писателката последователно се противопоставя на политиката на президента на Беларус Александър Лукашенко. След идването му на власт държавното издателство спира да издава книгите й. В същото време Алексиевич се отнася иронично към беларуската опозиция, която я критикува за избора й да пише творбите си на руски.

Заради критиките си към режима в Беларус писателката често сменя местоживеенето си – установявала се е в Италия, Франция, Германия, Швеция.