На 20 юли 1304 е роден Франческо Петрарка – италиански учен, дипломат, поет и ранен хуманист. Заедно с Данте Алигиери и Джовани Бокачо е считан за основоположник на Ренесанса. Той е сред най-знаковите личности в европейската литература. Петрарка пише две свои автобиографии, но остава в литературната история със знаменитите си сонети. Голяма част от тях са посветени на любимата му Лаура, починала млада от чума. Сонетите на поета оказват силно влияние на поезията на Чосър и Шекспир. Умира през 1374 г.

Франческо Петрарка

(20 юли 1304 – 19 юли 1374)

Доволство, леност, пухени постели –

в калта направо ще ни завлекат;

затънал в грях, в безнравственост, духът

към висша цел света ще поведе ли?

Беззвездна нощ отдавна е светът –

помръкнаха духовните предели.

С Пегас към Хеликон да сте поели –

чудак най-много да те нарекат.

Кому са нужни лаврови венци?

Поезийо, от тебе полза няма –

твърди тълпата безсловесна, няма.

Малцина с мен вървят към светлината

и нищо, че не сме в света слепци –

водач бъди ни, Добродетел свята!