На 15 юли 1919 г. е родена Айрис Мърдок – англо-ирландска писателка, част от поколението на т.нар. сърдити млади хора в британската литература. Написала е 26 романа, автор е и на философски произведения. През 1987 г. е удостоена от кралицата с рицарското звание Дама-командор на Ордена на Британската империя за заслуги към короната и нацията. Първата й голяма любов е майор Уилям Франк Томпсън, който е разстрелян край българското село Литаково на 10 юни 1944 г. Той е бил офицер за свръзка между британския армейски щаб и нашите партизани по време на Втората световна война. През 2002 излиза филмът „Айрис“ за живота на писателката. В нейния образ се въплъщават Кейт Уинслет и Джуди Денч. И двете печелят редица филмови награди, включително номинации за Оскар с ролите си във филма.

Човешките проблеми не са сериозни, но трябва да бъдат вземани на сериозно.

Бракът е дълго плаване в тясна каюта.

Всичко, което утешава, е фалшиво.

Детската беда е безгранична. Отчаянието у възрастния е несравнимо с отчаянието на детето.

Не е комична само смъртта, но в такъв случай не е и трагична.

Промеждутъкът между „О, аз мечтая за бъдещето!“ и „Ах, вече е късно, всичко е в миналото“ е толкова малък, че е невъзможно да се запази.

Какво странно и тайнствено подобие на щастието е вечерта – като шатра, опъната от духа на меланхолията.

Времето също като морето развързва възлите. Мнението ни за хората никога не е окончателно, защото се основава на равносметки, които веднага предполагат необходимостта от равносметка. Изобщо нагласените ни подредби не са нищо друго освен развързани краища и смътни допускания, независимо в какво се опитва да ни убеди изкуството, за да ни утеши.

Когато търси истината човек може да стане невероятно изобретателен. А понякога просто трябва да уважаваме забуленото й лице.

Миналото погребва миналото и трябва да завърши в тишина. Но това може да е жива тишина, с отворени очи. Нищо чудно това да е последната прошка…

Може ли човек да промени себе си? Съмнявам се. А ако съществува някаква вероятност тя трябва да бъде измервана с милионната част от милиметъра. Когато клетите духове си отидат, това, което ни остава, са само обикновените задължения и интереси. Човек трябва да живее тихо и да се опитва да върши малки добри дела, без да вреди на някого.
    
Зовът за равенство дърпа всички надолу.

Любовта е изключително сложен начин да осъзнаеш, че освен теб съществува още един реален човек. Любовта, наред с изкуството и морала, е откритие на реалността.

Писането е като сватбата. Не трябва да се вричаш, преди да си удивен от късмета си.