На 17 декември 1830 г. е роден френският писател Жул дьо Гонкур. Твори заедно със своя брат Едмон дьо Гонкур. Романите им са повлияни от натурализма. От 1851 г. братята водят общ дневник, който дава подробна картина на литературното общество във Франция през ХІХ век. На тяхно име е учредена френската литературна награда „Гонкур“.

Изкуството се харесва когато е просто. Трябва да се спазват само две правила: не говори на другите за себе си и постоянно им говори за самите тях.

В музиката повече от всичко обичам жените, които я слушат.

От жените трябва да лъха лек аромат на робство.

Вестникът е естествен враг на книгата, както проститутката е естествен враг на порядъчната жена.

Когато неверието става вяра – то е по-нелепо и от религия.

 

 

В провинцията и дъждът е развлечение.

Ако Бог съществува, тогава атеизмът би му изглеждал по-малко обиден, отколкото религията.

Майсторството на романиста, и въобще на писателя, се състои не в умението да се описва, а в умението да се избира.

Ако държавните дейци извършваха в семейството или в обществото такива постъпки, каквито вършат в политиката, със сигурност биха ги пратили в затвора.

Бог е създал съвкуплението, човекът е създал любовта.

В изкуството се създава нещо наистина хубаво само тогава, когато чувствата на човека са широко отворени – като прозорци.

В крайна сметка недоволните негодници са толкова, колкото и доволните. Опозицията не е по-добра от правителството.

Всяка търговия превръща човека в мошеник – дори и напълно законен – но все пак мошеник.

Изгубената популярност, както и изгубената девственост, не се възстановява.

Историята е роман, който се е случил, а романът е история, която е могла да се случи.

Историята е наистина учебник по разочарования – в нея действат или мошеници, или честни глупаци.

Картината в музея чува много повече глупости, от когото и да било на този свят.

Книгата при своята поява никога не е шедьовър – тя става такава.

Когато видите отблизо хората, които ви аплодират, започва да ви се струва, че хората, които ви освиркват, не може да са чак толкова глупави.

Колкото повече минава времето, толкова повече се убеждаваш, че в нашия свят сериозно гледат само на леките неща, а леко – на сериозните.

Красотата на жената зависи от любовта.

Литературата трябва да издига публиката до своето ниво, а не да се спуска до нивото на публиката.

Силата на древните се е крепила на мускулите, силата на съвременния човек – на нервите.