Apostrof_Nevinni-godini_cover-firstСлед дълго отсъствие от българския книжен пазар издателство „Апостроф“ публикува ново издание на вечната класика „Невинни години“ от Едит Уортън – пленителен романс за невъзможната любов, в който се преплитат интрига, подозрение, вина и страст. Романът носи световна слава на писателката. През 1921 г. той е отличен с престижната награда „Пулицър“, а Едит Уортън става третият носител и първата жена в историята, удостоена с това авторитетно литературно отличие.

Романът „Невинни години“ е публикуван през 1920 г. Представен е за първи път в България през 1927 г., а огромният читателски интерес води до още едно издание у нас през 1994 г. Историята от книгата завладява читателите по света, като популярността ѝ не стихва и до днес. Истинско „възраждане“ на известността на „Невинни години“ идва през 1993 г., когато се състои премиерата на едноименния филм на Мартин Скорсезе с Даниъл Дей-Люис, Мишел Пфайфър и Уинона Райдър в главните роли. Лентата е отличена с 13 награди и 25 номинации в различни категории, както и номинации за „Оскър“, сред които за най-добра филмова адптация по книга.

„Невинни години“ проследява историята на представители на богати семейства от Ню Йорк в отчаян опит да избегнат любовен скандал. Трима заможни американци са оплетени в трагичен любовен триъгълник, разкриващ великолепието и лицемерието в отбраното общество от 70-те години на XIX век. Омагьосващ портрет на стаена любов и разкаяние. В свят на студена рутина и вековни традиции двама млади дръзват да нарушат правилата, водени от изпепеляваща любов. Една жена е обречена и отхвърлена само защото е красива и различна.

Нюлънд Арчър е известен адвокат, който тайно копнее за по-страстен живот. Сгоден за прекрасната, но твърде обикновена Мей Уелънд, Нюлънд се примирява с живот, изпълнен със спокойно доволство. Но когато необикновената братовчедка на Мей, графиня Елън Оленска, се връща в Ню Йорк след краха на своя скандален брак, Нюлънд е запленен от загадъчната ѝ репутация и изключителната ѝ красота. Сега той трябва да избере между Мей и света, който познава, и Елън и света, за който мечтае.

Макар че живее в епохата на модернизма и разглежда теми на кризата на модерното общество, дълги години Едит Уортън е смятана за старомодна традиционалистка. От своя, вече далечен свят, Уортън спокойно отговаря: „Истинската оригиналност не се състои в новата форма и стил, а в новото въображение и проникновеност… Класическата творба не е класическа, защото се придържа към дадени структурни правила или се приспособява към някакви дефиниции. Класическата творба е такава, заради своята вечна и неотразима свежест.“

Не случайно и до днес „Невинни години“ е сред задължителните четива във всеки курс по американска литература, включително и в България. През 2016 г. издателство „Апостроф“ ще зарадва почитателите на Едит Уортън с още един литературен шедьовър от писателката – романа „Итън Фром“.

За автора

Edith-Wharton_picЕдит Уортън е родена през 1862 г. в Ню Йорк. Тя произхожда от много заможно семейство, близка приятелка и привърженичка е на Хенри Джеймс. Сред приятелите ѝ са Синклер Луис, първият американец носител на нобелова награда, Жан Кокто, Андре Жид, Кенет Кларк, президентът Теодор Рузвелт, както и младият Скот Фицджералд.

Едит Уортън е третият носител и първата жена в историята, която получава престижната награда „Пулицър“ през 1921 г. „Невинни години“ е най-известният ѝ роман. Именно с това произведение тя става първата американска писателка, удостоена с това авторитетно литературно отличие.

Номинирана е и за Нобелова награда за литература през 1927 г., 1928 г. и 1930 г.

Написала е 23 романа, 17 сборника с разкази, както и много книги за архитектура, интериорен дизайн и за пътуване. Освен „Невинни години“ сред най-прочутите ѝ романи се нареждат още „Итън Фром“, „Къщата на смеха“, „Рифът“, които са многократно филмирани с участието на големи кино звезди като Лиъм Нийсън, Даниел-Дей Люис, Мишел Пфайфър, Уинона Райдър, Бен Кингсли, Ким Новак, Мира Сорвино и други.

Едит Уортън прекарва живота си в своите имения в Ню Йорк и Франция. Погребана е в Париж през 1937 г. в американското гробище във Версай.