– Г-н Левчев, каква стъпка направи българското общество през 2014 г. – напред, назад или встрани?
– Ако приемем, че времето се движи напред, няма как да вървим назад. Макар и понякога да ни се иска. Но, в политически смисъл, ако останем на едно място, всъщност изоставаме от времето. Затова демократичното общество, което постоянно се развива и променя е по-устойчиво от диктатурите. Тоталитарните режими имат някаква идея за съвършено и завършено общество. Колелото на историята спира да се върти след окончателната победа на Комунизма… Но общество, което не се развива, което робува на догми, бързо запада и отпада. Изпуска влака на времето.
Макар че управлението на Орешарски за мен беше период на застой, период, който доведе до задлъжняване на държавата, до задълбочаване на корупцията, до катастрофата с КТБ, до изоставане от европейския ни път на развитие, имаше и нещо положително – създаде се истинско гражданско общество. Десетките хиляди протестиращи, както от жълтите павета в София, така и от центровете на други градове, започнаха да задава въпроси към властта, да изискват отговори, да изискват реформи. Това е излизане от инертността, в която дълги години живеехме.
– Неотдавна американският философ Ноам Чомски обяви, че САЩ са расистка държава. Ако съпоставите думите му с ксенофобските изявления на лидера на ПФ Валери Симеонов от парламентарната трибуна, какви изводи ще направите за интеграцията на ромите у нас? Безвъзвратно изгубен ли е този процес?
– САЩ имат президент афро-американец. И то избиран два пъти от мнозинството американци. Можете ли да си приставите у нас президент от ромски произход, или от турски? Ние сме много по-големи расисти. Но самите ние сме малцинство в Европейския съюз. И как бихме реагирали, ако Найджъл Фараж, например, каже за българите нещо подобно на казаното от Валери Симеонов за ромите? Нистина, ако не модерността, то поне християнството трябваше да ни е научило, ако не на любов и грижа за ближния, особено на по-бедния и „бедния духом“ ближен, то поне на някаква емпатия. Това няма нищо общо с нетърпимостта към престъпността! За престъпността си има закони и органи, които да ги налагат. Но не може да се дамгосва цял етнос. Подобно говорене от страна на български народни представители, да се нарича цял един етнос „озверели човекоподобни“, от една страна ни излага пред света – такова отявлено расиско говорене не се приема отдавна в Европа и Америка, от друга страна в България такова говорене обслужва само ДПС. Вдигат се акциите на ДПС като единствен защитник на правата на ромите. Както и на другите малцинства. И се създава опасно етническо напрежение в обществото.
– Имате личен опит от живота си в Америка като преподавател на ученици от малцинствата. На какви истории сте били свидетел?
– Можете да прочетете една такава история в разказа „Жизел“ от новия ми сборник „Сънувани“, който излезе наскоро. Навсякъде по света в гетото, там, където има голяма бедност, има и престъпност и по-ниска образованост. Този въпрос е социален, а не расов. Впрочем българското ромско гето е далеч по-безобидно от гетата в големите западни градове, населени с етнически малцинства или имигранти от бедни страни. Там има и насилие, и плодотворна почва за терористични идеи. Огромният процент от ромското население в България е безработно. Как очакваме тези хора да преживяват? Ромите трябва да се интегрират в обществото, а не да се сегрегират в гета. Образование (ако трябва и с глоби за родители, които не пращат децата си на училище), създаване на възможност за наемане на работа – това е пътят към интеграцията. И единственият начин за решаване на проблема с ромите, който през последните 25 години се задълбочава, вместо да се решава. Каква е алтернативата? Да следваме предписанията на нацисткия режим?
– Като преподавател в американския университет в Благоевград работите със студенти от Албания, Македония, Сърбия, България и др. С какво се отличава това поколение и носител ли е то на друг начин на мислене, ако щете и на друг морал? Има ли нещо изненадващо в погледа му върху света?
– Основната разлика е, че при младите поколения има по-малко предразсъдъци. И по-малко национални комплекси. Като че ли интернет ги прави по-толерантни и свободни, повече граждани на света. Което не значи, че губят своя патриотизъм или национално достойнство. Но ми е много трудно вече да позная откъде е един студент – от Русия, Казахстан, Афганистан, Албания, Сърбия, САЩ или България– имаме студенти от всички тези страни. Не се различават по дрехи, обноски, социално поведение. И всички са много интелигентни и възпитани деца.
– През тази и миналата година бяхте съпричастен към протестите срещу правителството на Орешарски. Как ще коментирате поведението на онези участници в протестите, които осребриха активността си с постове в служебното правителство и сегашната власт?
– Не знам да има много такива. Миналата година се говореше (от страна на управляващата тройна коалиция зад кабинета “Орешарски”), че някой плащал на протестиращите. Мога да ви уверя, че никой не ми е плащал да протестирам, нито на мен, нито на всички мои приятели и познати, сред които и мнозинството от столичната интелигенция, с които бяхме по улиците. Нищо не сме осребрили. Но в България вече има гражданско общество. Обществото не е пасивен наблюдател на политическото шоу. То пита кой стои в задкулисието. Обществото изисква промени, реформи, особено в съдебната система, справяне с корупцията. Протести имаше и преди Орешарски, има и сега. Това е гражданското общество – то участва в управлението на страната не само чрез гласуване на избори, макар че и гласуването е много важно. Защото който не гласува – гласува за статуквото. Гражданското общество контролира властта.
– По време на Коледните и Новогодишните празници много часове прекарваме с близки и приятели край трапезата. За какво разговаряте с вашите родители – художничката Дора Бонева и поетът Любомир Левчев? Какво казвате на сина си?
– Посрещнах Коледа с родителите ми у тях, заедно със сина ми, сестра ми и племенницата ми. Казах им лично всичко, което искам да им кажа. А на вашите читатели искам да пожелая много любов, здраве и много светлина! Защото по Коледа, освен Исус Христос, фигуративно казано се ражда и Светлината. Денят започва да расте. В древния Рим по това време се е празнувал „Рождения ден на непобедимото слънце“. И дано новата година ни донесе на всички повече щастие, мир и светлина!