Фаталната за депутатите тема „Морал в политиката“ влезе в парламента навръх петък, 13-и. Така се казва изложбата, посветена на 150-ата годишнина от рождението писателя Тодор Г. Влайков, която бе открита в Народното събрание.

Експозицията включва 24 пана, които разкриват многостранната дейност на Влайков като народен представител, основател на Радикалдемократическата партия, педагог, публицист и общественик. Проследява се неговия принос за развитие на либералната идея в България и връзката му с немския теолог и либерален политик Фридрих Науман.

В изложбата се акцентира върху разбирането на Влайков за необходимостта от морал в политиката, за ценности и принципи, които да бъдат водещи в дейността на всеки управник.

Правнукът на писателя – Райко Влайков, отбеляза, че първите трийсет години на ХХ в., периодът на активна политическа дейност на Тодор Г. Влайков, не са били по-лесни от сегашните, но въпреки това хората са намирали сила за борба с партизанщината, с негативните явления и най-вече за духовно издигане на морала.

Тодор Влайков е роден на 13 февруари 1865 г. в Пирдоп. Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888 г. Основател (1895) и председател (1898) на Българския учителски съюз. Действителен член на БКД (дн. БАН) от 1900 година. Влайков е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия.

Най-известното му произведение е повестта „Дядовата Славчова унука“, в която идеализира миналото и патриархалните ценности.

Заветите на Влайков

За да може едно управление да се смята за добро, то трябва да бъде почтено и справедливо, мъдро и умно, съобразително, тактично и предвидливо.

Едно добро управление трябва да се стреми да създаде еднакви условия и възможности за всестранно развитие на отделната личност.

Народът трябва да се посвещава; един непросветен народ е враг на себе си: непросветеният народ, колкото и каквито права да има, се самолишава от тях.

Никога други път не са толкова много и с такава парадност кръстосвали страната по всички направления и обикаляли всички градове и паланки, па дори и села, за да влияят с авторитета на най-висшата власт и лично, като министри, да раздават всевъзможни обещания.

(Из „Личният режим у нас“)