На 3 юни се навършват 91 години от смъртта на писателя Франц Кафка. Въпреки завещанието му, което повелява всичко, излязло под перото му, да бъде изгорено, приятелят му писателят Макс Брод издава посмъртно три негови недовършени романа – „Процесът “ (1925), „Замъкът“ (1926) и „Америка“ (1927), както и сборника с непубликувани разкази „При строежа на Китайската стена“ (1931). Излиза и кореспонденцията му с Фелице Бауер и с Милена Йесенска, както и прочутото му „Писмо до бащата“ (създадено в 1919 г.). Посмъртно са издадени и неговите „Дневници“ (1983).

• Всяка революция оставя след себе си само тинята на една нова бюрокрация.
• Понякога е по-сигурно да си в окови, отколкото свободен.
• Започни с това, което е правилно, а не с общоприетото.
• Този, който търси, не намира, а този, който не търси, бива намерен.
• Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно.
• Всеки, който запазва способността да вижда красотата, никога не остарява.
• Ако вярваме силно в нещо, което не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е нещо, което не сме желали достатъчно.
• Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него.
• Да вярваш в прогреса не означава да вярваш, че е направен някакъв прогрес.
• Общуването с хората подтиква към самонаблюдение.
• Страхът е моят наркотик и вероятно най-добрата част от мен.
• Първият признак, че започваш да разбираш, е желанието да умреш.