На 17 март 1680 г. умира Франсоа дьо Ларошфуко – френски писател моралист и мислител. Непримирим противник на абсолютизма. Неговите „Максими“ представляват кратки афоризми от няколко реда.

Често правим добро, за да можем безнаказано да правим зло.

Отказът от похвала означава желание да бъдем похвалени два пъти.

Вятърът гаси свещта, но раздухва огъня.

Голяма ловкост е умението да скриваме ловкостта си.

Добродетелите се губят в интереса, както реките се губят в морето.

По-лесно е да бъдеш мъдър за другите, отколкото за себе си.

Всеки казва, че има добро сърце, но никой не смее да похвали ума си. Всички се оплакват от паметта си, никой от ума си.

Всяка страст ни подтиква към грешки, но към най-глупавите ни подтиква любовта.

Любовниците никога не скучаят един с друг, защото през цялото време говорят за себе си.

В първите си страсти жените обичат любовника; в следващите обичат любовта.

Всякога обичаме хората, които се възхищават от нас, но не всякога обичаме онези, от които се възхищаваме.

Достойнствата на човека имат също тъй своето време, както плодовете — своя сезон.

Душевните недостатъци са като раните на тялото: каквито грижи и да полагаме за лекуването им, белезите им личат винаги и всяка минута съществува опасност раните да се отворят наново.

Забравяме лесно греховете си, когато ги знаем само ние.

Злото, което вършим, не ни навлича толкова омраза, колкото добрите ни качества.

Има глупци, които знаят глупостта си и умеят да я използуват ловко.

Има лъжи, които прикриват тъй сполучливо истината, че да не им се поддадем, би означавало липса на здрав смисъл.

Има само един-единствен вид любов, но с хиляди различни копия.

Има укори, които хвалят, и похвали, които изобличават.

Има хора, които не биха се влюбили никога, ако не бяха чули да се говори за любов.

Има хора, на които недостатъците прилягат добре, и други, които ни отблъскват с добрите си качества.

Истинската любов е като вярата в призраци: всички говорят за тях, но малцина са ги виждали.

Мълчанието е най-сигурното поведение за онзи, който няма доверие на себе си.

Ние с охота признаваме малките си недостатъци, желаейки да покажем с това, че нямаме по-големи.

Нищо не раздаваме тъй щедро както съветите си.

Няма нищо по-глупаво от желанието да бъдеш винаги по-умен от всички.

Обещаваме според надеждите си, а изпълняваме обещанията според страха си.

По-лесно е да изглеждаш достоен за служби, които не заемаш, отколкото за служби, които изпълняваш.

Пороците влизат в състава на добродетелите, както отровите влизат в състава на лекарствата. Благоразумието ги смесва, смекчава и ги използва умело срещу злините в живота.

По-трудно е да не допуснеш да бъдеш управляван, отколкото да управляваш другите.

Скъперничеството е по-несъвместимо с пестеливостта, отколкото щедростта.

 Това, което наричаме щедрост, е най-често суета да даряваме, която ние обичаме повече, отколкото дареното от нас.

Този, който си въобразява, че ще се оправи без другите хора, много греши; но този, който си мисли, че другите не могат без него, греши още повече.

Умствените неодстатъци се увеличават със старостта подобно на недостатъците в чертите на лицето.