Heinrich_HeineНа 17 февруари 1856 г. умира Хайнрих Хайне – един от най-значимите немски поети на XIX век. Освен поезия създава и много сатирични и публицистични творби.

Когато героите си отидат, на арената излизат клоуните.

Слугите, нямащи си господар, не стават по-свободни хора – лакейството им е в душите.

Жената е едновременно и ябълка, и змия.

Жените знаят само един начин да ни направят щастливи и тридесет хиляди да ни направят нещастни.

Музиката на сватбеното шествие винаги ми напомня военния марш преди битка.

За да се победят най-тежките страдания има само две средства: опиумът и работата.

В тъмните времена народите най-добре са ги ръководили с помощта на религията: в пълна тъмнина слепият е по-добър водач – той умее да различава пътя и пътеките по-добре от зрящия.

В любовта, както и в римокатолическата религия, има предварително чистилище, в което привикваш да те пържат, преди да попаднеш в истинския вечен ад.

В творбите на всички велики поети всъщност няма второстепенни персонажи, всяко действащо лице си е главен герой на своето място.

Всеки може да бъде добродетелен, когато е сам; за порока винаги са необходими двама.

Всеки човек е един свят, който се ражда и си отива заедно с него, под всяка надгробна плоча лежи всемирна история.

Във Франция няма атеисти – до такава степен не е останало уважение към Господа Бога, че никой не си прави труда дори да го отрича.

Вълшебната формула, с която нашите червено-сини мундири покоряват женските сърца по-често, отколкото с мустакатата си галантност е: „Утре заминавам и вероятно няма да се върна никога.“

Глупак е този, който се опитва да прикрие собственото си нищожество със заслугите на своите предци.

Грубата памет на народите съхранява само имената на техните потисници и свирепите герои от войната. Дървото на човечеството забравя името на кроткия градинар, които го е завивал в студа, поливал го е в засуха и го е опазвал от вредители; то обаче здраво пази тези имена, които са били безжалостно врязани в кората му с остра стомана.

Да не си подчинен на никакъв закон, значи да бъдеш лишен от най-спасителната защита, защото законите имат за задължение да ни защитават не само от другите, но и от нас самите.

Да остроумничим и да искаме пари на заем – трябва винаги внезапно.

Да, жените са опасни, но красивите не са така опасни, както тези, които притежават по-скоро умствено предимство, отколкото физическо. Понеже първите са привикнали мъжете да ги ухажват, докато последните разчитат на самолюбието на мъжете и, подмамвайки ги с ласкателства, привличат повече поклонници.

Добротата е по-добра от красотата.

Единствената красота, която познавам, е здравето.

За любовта не съществува вчера, любовта не мисли за утре. Тя жадно се стреми към днешния ден, но този ден й трябва целият – неограничен и непомрачен.

Има неща между земята и небето, които не могат ги разберат не само философите, но и най-обикновените глупаци.

Железните пътища убиват пространството.

Ако твоето око се съблазнява – извади го. Ако ръката ти се съблазнява – отрежи я. Ако езикът ти се съблазнява – ухапи го. Ако разумът ти се съблазнява – стани католик.

Александър Дюма краде от миналото, обогатявайки настоящето. В изкуството няма шеста заповед.

Бог съществува, но да кажеш: „Аз вярвам в Бога“ е вече богохулство.

Бог ще ми прости — това му е работата.

Истинският демократ пише също както народът – искрено, просто и долнопробно.

Както разумните хора биват понякога доста глупави, така и глупаците понякога проявяват съобразителност.

Когото Юпитер поиска да накаже, го прави поет.

Колкото по-голям е човекът, толкова по-лесно попадат в него стрелите на насмешките. Джуджетата по-трудно се уцелват.

Красивите рими често служат като патерици на куците мисли.

Критиците са като портиери пред входа на придворен бал: те могат да пропуснат достойните и да задържат лошо облечените, които нямат покана, но сами да влязат вътре – не могат.

Там, където горят книги, накрая горят хора.

Лесно е да прощаваш на врагове, когато нямаш достатъчно ум, за да им навредиш; лесно е да бъдеш целомъдрен, ако носът ти е пъпчив.

Миналото е отечеството на човешката душа.

Мосю Исус Христос, направете така, че да ви разпънат още веднъж!

Мосю Колумб, открийте ни още един Нов свят!

Мълчанието е английският способ да се беседва.

Не бих казал, че жените нямат характер — те просто всеки ден имат различен характер.

Незаетият с работа човек никога не може да се наслади на пълно щастие; върху лицето на безделника винаги ще намерите отпечатък на недоволство и апатия.

Не съм чел Ауфенберг. Предполагам, че прилича на Арленкур, когото също не съм чел.

Ние не сме властелини, а слуги на думите.

Откакто е отпаднал обичаят да се носи шпага на кръста, е станало абсолютно необходимо да се носи остроумие в главата.

Пукнатината в камбаната трудно може да се види – тя се познава само по звука.

Сериозността се проявява с толкова по-голяма сила, ако я е предшествала шега.

Смехът е заразителен, също както и прозявката.

Странно! Във всички времена негодниците са се опитвали да замаскират отвратителните си постъпки с преданост към религията, нравственост и любов към отечеството.

Добрият намира на земята рай за себе си, лошият още тука усеща своя ад.

Този, който вижда своя бог страдащ, той по-лесно понася своите страдания.

Този, който е на високо, трябва да се подчинява на обстоятелствата също като ветропоказателя на кулата.

Трябва да прощаваме на враговете си, но не и преди да са обесени.

Умните създават нови мисли, а глупавите ги разпространяват.

Хомеопатичният принцип, съгласно който от една ни излекува само друга жена, най-добре се потвърждава от практиката.

Хуморът е като бръшляна – увива се около дървото. Без ствол той не вирее.