Писателят Георги Господинов пред „Дневник“
– Кои книги очаквате с нетърпение през 2015 г.?
– В последните години българските издатели реагират много бързо и улавят почти синхронно световните литературни събития. Така че онова, което ще е събитие на световната сцена, ще чакам да прочета и тук. Чакам новия брой на българската „Гранта“, за пръв път на български – Дейв Егърс, новите преводи на Боланьо, Зебалд и др. Чакам с търпение и собствената си книга със стихотворения, ако успея да я завърша.
– Чете ли се и пише ли се повече българска литература? Добива ли тя нов характер и почерк и ако да – какъв?
– Че се пише повече, няма съмнение. И повече се издава, в това число и книги, които още не са за пред свят. Има едно такова нетърпение и леснота или усещане за леснотата на литературата. Пиша, издавам и ако не ме оценят – псувам. Иначе добрата българска литература има различни почерци, не един и това е хубавото.
Смея да кажа също, че започва да се чете повече. И това е най-хубавото, което мога да отбележа. Българският читател се появява отново. Срещнах млади хора на 13-15-17 години, които четат, включително български автори. Срещнах запалени читатели с различни от литературата професии – лекари, счетоводители, дърводелци, инженери и други.
– Кои бяха литературните събития на 2014 г.?
– У нас – гостуването на големи световни писатели, срещите с тях. Майкъл Ондаатжи, Херман Кох, Ева Липска, Мо Йен, Сьон, Мирча Картареску и други. В последните няколко години това става хубава тенденция. Също бих отбелязал тазгодишния Панаир на книгата с Фестивала, който имаше за акцент скандинавската литература. От българските ще отбележа две стихосбирки – „Тънка книжка“ на Екатерина Йосифова и ранните стихотворения на Иван Цанев. Също детските книги на издателство „Точица“.
– Промениха ли електронните книги навиците на българския читател?
– Не, струва ми се. За съжаление пазарът на електронни книги тук е още много малък.
– Четете ли фантастика, художествена или документална литература, посветена на света от бъдещето? Ако да, кои са вашите топ 3 футуристични книги?
– Не. Мисля, че имаме проблем с идеята за бъдеще. В известна степен залежите на бъдеще са се изчерпали. Изчерпало се е усещането, че спасението (от всякакъв вид) дебне там, в бъдещето, в някакви нови технологии, планети, панацеи, нов тип общества и прочие. Нищо такова не се случи. Бавно разбираме, че сме изпуснали доста неща, докато сме бързали за близкото бъдеще. Сега бавно се връщаме да си ги събираме. Бъдещето дълго време беше леко истеричен идеологически проект. Ще трябва малко да забавим и да се занимаем с настоящето.
