Писателят Георги Господинов ще зарадва почитателите си с нова стихосбирка напролет. За това съобщи самият той във фейсбук навръх рождения си ден.
„До месец-два, ако даде господ, ще се радвам да туря под печат една нова сбирка със стихове“, написа Господинов като отговор на няколко пожелания и питания.
Освен това писателят припомни, че на 7 януари са родени и големите поети Иван Теофилов и Иван Цанев. „Те са ми тиха и тайна подкрепа и кураж“, признава Господинов. Той посочва също, че е роден в един ден и със Стоян Михайловски, авторът на химна за Кирил и Методий и на прословутото „Не щъ!“, което пишел върху поканите, изпращани му от Фердинанд.
„Приятели ми припомниха нещо, което може би е добро за пожелание в началото на годината и за този ден. Пожелавам го и аз“, пише в страницата си във фейсбук рожденикът Господинов, където е споделил кратък откъс от „Физика на тъгата“:
…Дадох си сметка, за пръв път с тази яснота (яснотата на януарския въздух), че онова, което остава не са извънредните моменти, не са събитията, а тъкмо нищонеслучващото се. Време, освободено от претенцията за изключителност. Спомени за следобеди, в които нищо не се е случило. Нищо, освен живота, в цялата му пълнота.
Предстоящата стихосбирка ще е пета за Георги Господинов след „Лапидариум“ (1992), „Черешата на един народ“ (1996, 1998, 2003), „Писма до Гаустин“ (2003) и „Балади и разпади“ (2007). Предлагаме ви няколко стари негови стихотворения.
Любовно
Ти си топчето в моята супа
Аз съм квадратчето на покривката
Ти си солницата дето не пуска
Аз съм оцетникът в края на масата
Ти си мушицата винена в него
Аз съм Бьоф Строганов покрай празник
Ти си горчицата гор-чи-ца след празника
Не прекалявай с горчицата скъпа
Не прекалявай с горчицата казвам
Аз съм стомахът на твоята язва
Теорема
Доказано е
че Вселената се разширява
Следователно
ни се отдалечаваме
взаимно
Любов
Всяка нощ
да сънуваш жената
до която лежиш.
Есен
Майка ми
вари зад блока
лятото
на
лютеница
Дъждът въздъхна…
Дъждът въздъхна и остави
многоточие във локвите.
Какво ли
искаше да каже облака…
Искаш ли да станеш мисъл…
Искаш ли да станеш мисъл –
питах камъка.
Аз съм камък – каза камъкът
и потъна в себе си.
Искаш ли да станеш смисъл –
питах камъка.
Аз съм смисъл – каза камъкът
и потъна в себе си.
Искаш ли да станеш дума –
пита камъкът.
Аз съм дума – казах каменно
и потънах в него…
Любовният заек
Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер –
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.
Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова…
Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,
тези зайци са доста жилави.
