На 9 ноември 1914 г. е роден Никола Делчев Гугов, станал известен с литературния си псевдоним Павел Вежинов. Предлагаме ви няколко прозрения от негови произведения.

Достойнството. Някога тая дума е обяснявала всичко, даже бездумието. Но сега става все по-евтина и по-евтина. Мнозина я смятат за наивност, за незряло мислене, за робуване на химери. А всъщност това е, може би, костната система на човешката нравственост. („Измерения“)

Докато има пари на тоя свят, хората все ще си остават нищожни и дребни като тях, както и да се пребоядисват. Парите нямат свое лице и свой образ, стават като човека, който ги носи. Има мръсни пари, има нищожни пари, има жалки пари. А има и пари, които не струват нищо, и с тях нищо не можеш да купиш. Това са стиснатите пари. („Бариерата“)

Единственото спасение срещу неумолимостта на съдбата е да се върви срещу нея. Така поне на човек му остава шансът на случайното разминаване. („Нощем с белите коне“)

Разумът все пак намира някакъв начин да се бори със злото. Колкото и да е силно. Но чувствата не могат, те просто умират… („Нощем с белите коне“)

Знанието не е всичко… А понякога даже може да пречи. Като гората, която пречи да видиш дървото. („Нощем с белите коне“)

Истинският учен трябва да напредва по-солидно и бавно. Трябва по-малко да вярва и повече да се съмнява. И по-добре е мъничко да заеква, отколкото да говори съвсем гладко и хубаво. („Нощем с белите коне“)

Не е вярно, че вещите убиват хората… Всъщност човек загрозява вещите със своята алчност за притежание. („Нощем с белите коне“)