Наскоро писателят Калин Терзийски, носител на Евпорейската награда за литература през 2011 г., сподели във фейсбук огорчението си от своята среща с десетокласници от един малък български град в Пазарджишка област. Последваха различни реакции и коментари за поколението, което расте и за това кой е виновен, че младите не четат. Предлагаме ви позицията на учителя Евгений Димитров – преподавател по немски и английски език към фондация „Заедно в час“, който пожела да отговори на Калин Терзийски чрез сайта banitza.net

Тиха пролетна вечер. Зараждане на живот след дългата и тежка зима. Планината – сякаш на хвърлей разстояние от мен – се усмихва нежно и някак меланхолично, а над селото вече изгрява луна. Стъпките ми не отекват по асфалт – пътят е черен и скоро ме отвежда до светлинките на бялата къщурка, в която живея с още четирима съмишленици.

Преподавам английски и немски език в съседнoто градче П. от септември 2014 г. Първата година от „даскалъка“ вече е към своя край и някак логично идва време за равносметка. Макар и кратък, за този период от време все съм успял да си изградя някои впечатления за родното образование (и добри, и лоши), както и да създам нещо по-важно и трайно – силна емоционална връзка с учениците си.

Дълго време пазех голяма част от преживяванията покрай учителската професия основно за себе си и за по-тесен семеен и приятелски кръг. Едно скорошно словоизлияние от не(без)известния автор Калин Терзийски обаче ме наведе на мисълта, че може би е дошло времето да споделя малка част от своя опит. Ако съдбата ви е спестила патетичните разсъждения на Терзийски „За децата, чалгата и съвременните български писатели“, то достатъчно е да знаете, че те оплакват премеждията му в училище от Пазарджишка област. На среща с местни десетокласници той установява от какво всъщност (не) се интересуват съвременните младежи и „с какъв материал ни се налага да работим“ (по думите на директорката на въпросното школо).

Прочитайки статията му внимателно, разбирам, че писателят Калин Терзийски очевидно е останал потресен от реалността в съвременните български училища. Едва ли има смисъл да опровергавам впечатленията му. Това, което силно ме провокира, е не становището, а реакцията и поведението му в конфузната за него ситуация. Да, подрастващите в България четат все по-рядко. Уви, някои от тях наистина познават текстовете на Тони Стораро по-добре от тези на Вазов. Едва ли обаче можем да им повлияем особено позитивно, провокирайки ги със снизходителни въпроси като „Четете ли нещо изобщо“ или пък „Има ли някой, който знае какво е Лувър, какво е д‘Орсе, кой е Балзак?“. Крайно неадекватен, дори арогантен подход. Един интелигентен човек, който търси нещо повече от обществено внимание чрез хленч, вероятно добре би разбрал причините за по-тесния мироглед на такива ученици – лоша семейна среда (в която те не попадат нарочно), слаба образователна система (която точно те трудно могат да променят), нехаещи учители, безотговорни и корумпирани директори, липса на позитивни примери в общественото пространство и прочие. Повярвайте ми, наистина трудно се работи срещу и въпреки тези фактори, които бележат значителна част от децата на съвременна България. Далеч по-лесно е да ги нагруби някой простак с „…и да отидете там – като слуги – за да им бършете задниците! А сега – изчезвайте, ходете да си слушате чалга.“

Къде ли изпраща криворазбраният възрожденец своите невежи слушатели? Къде е това „там“ и чии „задници“ ще им се наложи да бършат? Ето и пояснението му: „Знаете ли – хората в богатия и хубав свят се интересуват от тия неща. И смятат това – да знаеш, да си образован и просветен – за най-важното нещо на света. И затова те са богати и живеят хубав живот.“ Да не би пък Калин Терзийски да използва някаква мотивационна техника тук? Дори така да е, въпросните десетокласници надали са толкова „слепи“, колкото ги намира той. И живеят в България. А в България, за съжаление, не са никак малко примерите на богати хора, интересуващи се не от познание и култура, а основно от бoкс, лъскави автомобили и…чалга, разбира се. Те не живеят в богат и хубав свят, защото са образовани и просветени. Причините често са по-различни. Веднага се сещам за един „успял млад човек на 33“, чиито изяви и брак с фолкпевица едва ли разкриват пълен със знание и култура душевен свят. От друга страна, съвремието познава хиляди примери за хора, водещи скромен, труден живот, но интересуващи се в пъти повече от просвета, изкуство и литература, отколкото някой богат, хубав футболист, например. В това число влизат различни представители на музикантската, учителската гилдия и много други знайни и незнайни герои на българското злободневие. Примери за културно просветени хора със скромни финансови възможности има и в Европа, в Германия, където живях три години преди да стана учител. Следователно логическата взаимовръзка на познанието и просветата с бляскавия свят на Калин Терзийски, комуто непременно „ще бършат задника“ незнаещите, ми се струва наивна и смехотворна.

Позволявам си накрая да се обърна директно към самия Калин Терзийски, когото все още се стремя да уважавам. С цел да излекувам болката Ви, г-н Терзийски, ще Ви споделя, че благодарение на реалните неуморни усилия на много мои колеги децата на България вървят напред и нагоре. Ето, например, моите ученици – те живеят в сходна среда като тази на Вашите събеседници в учителската стая. Голяма част от тях не са Ви чували и чели (а редом с Вас и други български писатели). С постоянна и упорита работа обаче, тези деца откриват стъпка по стъпка света на съвременната българска литература, на историята, на качествената и световно призната музика като тази на The Beatles, например.

Г-н Терзийски, за да се харесате на българските ученици, не е нужно да сте Азис или Слави Трифонов, нито да притежавате гимнастическите умения на Иван Звездев. Нужно е само да ги подкрепите, да се опитате да ги разберете. С осъдителен тон ефект не се постига. Защо например не подарите при някоя следваща Ваша визита по една авторска книга на тези деца и не ги заинтригувате до степен, че да я прочетат? Сигурен съм, че можете да си го позволите. Така хем ще са Ви чували, хем ще са Ви чели, даже може и чалгата да намалее. Защо пък не влезете и Вие в класната стая като учител, г-н Терзийски, усещането не е никак лошо. Току-виж Ви заобичали същите тези деца, които са Ви презирали в учителската стая. Само малко подход е необходим. И много отдаденост.