Всеки път, когато измислям история, живея различен живот с различна биография. Това каза израелският писател Етгар Керет пред софийската публика при представянето на новия си сборник с разкази „Седем добри години“, предаде БТА.

В книгата са събрани фейлетони, писани от 2005 г. до 2012 г. Тя е определяна като художествена документалистика, а разказите, преди да бъдат събрани в сборник, са публикувани в „Ню Йоркър“, „Ню Йорк Таймс“, „Уолстрийт джърнъл“, „Таблет“, „Ел Паис“ и „Кориере дела сера“.

За себе си Керет каза, че е избрал правилната професия – да бъде писател, която му позволява непрекъснато да сменя живота си, без да променя професионалното си амплоа. Той разказа как баща му, след като е оцелял в Холокоста, си създал правило на всеки седем години да си сменя професията. „Докато се криел в малко полско градче по време на Втората световна война, той си е обещал, че ще живее не един, а няколко живота и е избрал този път – да се среща с различни хора, да живее по различен начин“, каза Керет и обясни, че е намерил своя начин да прави същото – „да си сменям животите, но без да си сменям професията“.

Човек трябва да остави нещата сами да се развиват, защото няма никакъв контрол над живота на собствените си истории, отбеляза писателят. По думите му когато човек пише истории, „ражда едно малко космато същество, което се сприятелява с едни хора, хапе други, а на трети им пикае по килима“. Историята „заживява“ собствен живот и се „превръща“ в енергия, която „обикаля“ наоколо, прави най-различни неща, има най-различни метаморфози и човек трябва по някакъв начин да се примири с факта, че не може да контролира тази енергия.

Според Етгар Керет разказът не е като физически предмет, който слагаш на масата пред човека. Всъщност му даваш 50 процента от съставките и казваш „ти допренеси с останалите 50 процента“. Някои вземат тези истории и ги смесват с вода, но други предпочитат водката и резултатът е съвършено различен, споделя Керет. Решението кога свършва един разказ никога не е мое, а на самия разказ, каза в отговор на въпрос писателят.

С художествената литература чувствам много по инстинктивна връзка, изключително щастлив съм, че след тази нехудожествена книга, отново се връщам към белетристиката и света на въображението, разказа Керет пред софийската си публика. Според него, когато измисляш история и някой я хареса, ти си казваш „о, заслугата е моя“, но ако разказваш случка от живота си, чувстваш, че когато някой похвали историята, заслугата не е твоя, а на някой друг.