На 9 октомври 1892 е роден Иво Андрич – най-значимият писател от бивша Югославия през 20 век.
Има една непозната формула, която определя съотношението между радостта и болката в нашия живот. Страданието и грехът се допълват като калъпа и отливката. Животът ни връща само това, което даваме на другите. („Ex Ponto“)
***
От всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи, най-доброто и най-ценното в моите представи са мостовете. Те са по-значителни и от къщите и по-свещени от храмовете, защото са по-достъпни. Принадлежащи към всички и към всеки еднакви, полезни, построени винаги обмислено там, където се кръстосват най-много човешки нужди, те са по-трайни от другите постройки и не служат за нищо, което е потайно и зло…
…Всичко, чрез което се изразява нашият живот – мисли, усилия, погледи, усмивки, слова, въздишки – всичко това се стреми към отсрещния бряг, към който се отправя като към цел и на който получава истинския си смисъл. Всичко това трябва да се преодолеле и да премине нещо: безпорядък, смърт или безсмислие. Защото всичко е преминаване, мост, чиито краища се губят в безкрайността и в сравнение с този мост всички земни мостове са само детски играчки, бледи символи. А цялата ни надежда е там, о т в ъ д. („Мостове“)