Чета и се наслаждавам на дебата за вътре/ вън, режи, горен/ долен курс, история/ литература, патриотизъм/ национализъм и т.н., – изми, -логии, нАуки… И си си мисля, през тези години на духовна нищета и мизерия загубихме единствената важна, смислена, необходима и задължителна цел на образованието – да ни направи по-добри човеци. Нито един от обсъжданите текстове, не го прави, ако ги извадим от конкретния им исторически контекст. Точка.
Забравихме какво трябва да дава образованието – път, възможности, основа за бъдещото успешно развитие на индивида, да го научи на доброта, на обич към хората, на емпатия, на любов към знанието и разбирането, че без него той няма как да се реализира и да е конкурентно способен и успешен. Социализмът и тази учебна програма, по която и ние сме се учили, и мога да кажа със сигурност, че НЕ НИ НАПРАВИ ДОБРИ, МИСЛЕЩИ И СВОБОДНИ ГРАЖДАНИ И ХОРА, а вкарвайки ни в задължителната рамка на учебното програма, ни правеше ограничени, едностранчиви, нетолерантни, надъхани, крайни, немислещи и несвободни индивиди. Някои успяха да се спасят, четейки сами и отварящи и обогатяващи хоризонтите си извън училище, да мислят извън кутията и са освободят съзнанието си.
Сега това е борбата за бъдещето на децата. Ще продължим ли да ги тикаме в канон, който ще ги унищожи като потенциал и възможности, не мислещи и не свободни, не чувствителни и човечни, не толерантни и без емпатия, или ще им дадем единственото важно – любовта към книгите, четенето и знанието, и ще им дадем възможността да се превърнат чрез емпатията на литературата в свободни, търсещи, искрени, добри хора.
Консерватизмът и закостенялата ни система на налагане на вкус и текстове, неразбираеми, тежки, далечни, само защото са класика, убива всичко това. Трябва да се променят нещата. И да се разберем къде е смисъла и целта на това, което причинява на децата образованието.
Още по темата:
Извадихме ли кола от мозъците на децата
Александър Шпатов: Нечетящи хора се вайкат за часовете по литература
