Летописецът на българските национални революционни борби Захарий Стоянов наистина е удивително, неповторимо явление в историята на българската политическа мисъл, литература и публицистика. Близо сто и четирийсет години след неговата преждевременна смърт той не престава да ни изненадва и удивлява. В това ни убеждава категорично поредният, шести том от съчиненията му, които предлага на читателите издателството с неговото име. Този том се нарича „Властта е сладко коренче!“ и съдържа публицистика от 1886 до 1888 г.

Изданието е уникално, защото в този период Захарий Стоянов сътрудничи на няколко чуждестранни вестници и журнали, както и на българска периодика,  но  неговите памфлети, фейлетони, антрефилета и статии с малки изключения имат първата си среща с днешния българския читател, който, убедени са издателите, ще бъде поразен от проницателността на Захариевото перо, когато анализира сложните и бравурни политически процеси  у нас, на Балканите и в Европа.

Най-голяма заслуга за изследване творчеството на Захарий Стоянов има Тодор Ташев. Той посвети последните години на своя живот, именно на издирването и подготовката за печат на непубликуваната досега публицистика на Захарий Стоянов –статии, полемични бележки, антрефилета, анализи и дописки във вестниците и списанията „Общее дело“ (Женева), „Telegraful” (Букурещ), “Times” (Лондон) , “Revue de I,Orient” (Будапеща), “Свобода“, „Независимост“, „Gazette de Hongrie” (Будапеща) и „Еоn”(Атина).  Става дума за над хиляда и триста страници блестяща публицистика, която до ден днешен бе непозната не само на широката българска публика, но дори и на тесния кръг специалисти, като изключим  самия Тодор Ташев. Това безценно богатство излиза в поредните том 6 и том 7 („Властта е сладко коренче”, „Слуги, банкрути, шарлатани и кетерички. Публицистика 1886-1889“).  За осъществяването им бяха привлечени преводачи от английски, френски, румънски и гръцки език.

Журналистическият авторитет на Захарий Стоянов и публицистичното му перо са магнитът, който кара чужди издатели на вестници да го привличат за свой автор и кореспондент. И чуждестранните вестници, на които сътрудничи се отнасят с голямо уважение, наричат го „големият български  патриот и революционер“, „авторът на Съединението“, „изключителният публицист“, „самобитният писател и държавник“ и др. Неслучайно през ноември 1886 г. е одобрен за платен кореспондент на „Times”, будапещенският вестник „Revue de I,Orient” не скрива, че негов постоянен сътрудник е прославен български публицист и политик. Самомнителните и високопоставящи се вестникари от опозиционните вестници у нас трудно преглъщат факта, че  „безграмотният“ овчар е платен  кореспондент на краля на вестниците, лондонския „Таймс“, и сипят срещу Захарий Стоянов безграничната си завист с вулгарен, почти уличен език. З. Стоянов им отговаря с присъщата си ирония  и находчивост, през която прозира и удоволствието му, че ги е поставил на мястото си.

Докосването до огнената публицистика на Летописеца ще разкрие още повече сложната му личност, невместваща се в представите на догматичната нагласа. Жизненият му път познава извисявания и зовои, но той винаги остава остроконфликтен и противоречив, но поставя винаги Отечеството над всичко.
Както изтъква в предговора си Иван Гранитски, „ако има нещо, с което Захарий Стоянов се доближава най-плътно до Христо Ботев, това е неговият език. В лицето на този неподражаем полемист българският език постига един от своите най-бляскави изблици, успява да разгърне богатството и гъвкавостта си, докосва се до образа на своята хармонична неизчерпаемост. Мускулестият, цветист и живописен език на „медвенския овчар“ дава основание  на Симеон Радев да го нарича „безподобен памфлетист“, а на Александър Балабанов – да се любува на „покъртителните контрасти“ в словото му. А Иван Вазов ще признае, че българският език в лицето на Захарий Стоянов е добил „рядка дотогава сатанинска сила“.

Полемиката на Захарий понякога ражда истински словесни карикатури, в които се преливат иронията, пародията, гротеската, сатирата. Естествено публицистиката му демонстрира и широка ерудиция, и детайлно познаване на политиката на Великите сили, на плоложението в страната и на Балканите, неговите анализи са съпроводени често с проникновени народопсихологически разрези и категорични оценки за двуличието на Европа и на Русия, за двойния стандарт, с който те мерят балканските държави.
Така че не подминавайте с лека ръка „Властта е сладко коренче!“, там просто възкръсва непознат за вас Захарий Стоянов.