Прочели ли сте поне една книга в живота си? Имам предвид една цяла – от кора до кора? Какво е усещането?

Поемаш си въздух, дълбоко, напълваш дробовете си и сядаш. С две ръце държиш книгата, главата ти е наклонена леко надолу към корицата или първата страница на книгата. Предвкусваш удоволствието от въвличането в приказния свят на литературата – изживяване, което ти гарантира щастие и душевно удовлетворение. Благодарен си, замислен, по-внимателен към света, който те заобикаля. Четенето е метаморфоза.

Подобно на влюбването в непознат, който няма да видиш повече, чувстваш тъга и болка по неслучилото се, в същото време се чувстваш удовлетворен. Чувстваш се сит, доволен, щастлив, тъй като си се докоснал до друга човешка душа по един необикновен начин.

Този тип четене, описано от онлайн списанието „Тайм“, е наречено „задълбочено четене“ – практика, която най-вероятно скоро ще изчезне, тъй като напоследък се чете все по-малко и по-малко.

Читателите са една умираща порода хора, техният брой намалява все повече и повече с всяко следващо поколение, заслепено от онлайн удоволствията и технологиите.

Доказано е научно, че четящите хора са много по-любезни, отзивчиви, по-умни от средностатистическия човек. Според въпросните изследвания именно тези хора си заслужават да се влюбиш в тях.

Според двете изследвания, публикувани през 2006 и 2009г. от Реймънд Мар, психолог от Университета „Йорк“ в Канада, и Кейт Оутли – професор по когнитивна психология от Университета в Торонто, тези, който четат художествена литература, са съпричастни, приемат чуждо мнение, макар и да е в разрез с тяхното собствено. Способни са да се радват на чуждото щастие, да приемат и одобряват идеите на другите, без да ги отхвърлят грубо. Въпреки че тези качества би трябвало да са вродена черта при всички хора, тяхното изграждане у човека изисква определени нива на социален опит в действие. Това би обяснило защо предишния ви партньор е бил нарцис.

Виждали ли ли сте бившия си с книга в ръка? А някога говорили ли ли сте си за книги? Ако не сте, вероятно имате нужда от промяна – някой по-подходящ човек.

Не е учудващо, че четящите хора са доста по-интересна и забавна компания. След като преживееш хиляди животи, макар и абстрактно, успееш да се поставиш на мястото на друг човек, ти се променяш. С четенето човек се научава да се пренася отвъд своето тяло и да вижда света през една друга призма. Четящите хора имат достъп до стотици души и събират мъдрост от тях, тъй като са преживели неща, които не всеки човек би могъл да разбере.

Друго изследване от 2010 година пак на Мар сочи, че колкото повече истории четем на децата си, докато са малки, толкова по-добри хора стават, когато пораснат. Защото четенето е нещо, което те формира и развива характера ти. Всеки триумф, урок и важен момент за главния герой се превръща в твой собствен. Всяка болка и загуба става твоя и се научаваш да се справяш с несгодите. Пътувал си заедно с автора, изпитал си болката, мъката и страданието през цялото време, и си научил ценни уроци по време на пътуването. Изживял си хиляди живота и си се върнал, за да се поучиш от всеки от тях.

Ако все още си в търсене на някой, който да те допълва, да запълни празнината от ляво, огледай се за изчезващия вид хора – четящите. Лесни за откриване – в кафенета, паркове, подлези, градинки и пр. Обикновено са с раници, чанти, куфари, тъй като винаги ходят с много книги, понеже обичат да се наслаждават на всяка свободна секунда, потъвайки в магията на текста. Още първите 5 минути от вашия разговор, ще сте открили, че тези хора всъщност са изключителни (като всеки изчезващ вид) – любознателни и общителни.