На 26 ноември излиза стихосбирката „Лошо време“ от Иван Вълев. Той е автор на осем поетични книги, както и на един роман. Завършил е полска филология и превежда от полски поезия и проза. Живее в Пловдив, където е работил в издателство „Христо Г. Данов“ и ПУ „Паисий Хилендарски“. Няколко години е бил книгоразпространител.

Стихосбирките му „Скорост“ и „Пътят на птиците“ са печелили наградата „Пловдив“. Неговата поезия се отличава с емоционалност, искреност и критичност към българската действителност. Формата й е в духа на традицията, но в същото време притежава оригиналността на съвременни поетически похвати. Той използва както класическия, така и свободния стих. Естественият поетически изказ прави стиховете му достъпни и разбираеми.

Популярни са някои песни, създадени по негови стихове („Лятото“, „Нито ден е, нито вечер“, „Обещания“).
Превеждал е класици на полската поезия – като Ян Кохановски, Адам Мицкевич, Ярослав Ивашкевич, а също и съвременни поети и прозаици. За тази си дейност е получил полско държавно отличие.

Любовната лирика на Иван Вълев представя съкровените интимни преживявания на съвременния човек.

За книгата

В десетата стихосбирка на Иван Вълев са включени нови стихотворения от последните десетина години, след авторската антология „Високата трева“.

Книгата се състои от четири цикъла: „Свидетелката“, „Животът си тече“, „Пловдивски блус“ и „Нови созополски сонети“. Стиховете са лирическо отражение на мислите и настроенията на поета по време на трудния български „преход“. Поезията като неподкупна свидетелка на събития, които някога ще се превърнат в история, макар че са много лични за отделния човек. Затова логично продължение е цикълът „Животът си тече“, в чието внимание са екзистенциалните проблеми на личността.

ЧЕРНАТА ЖЕНА

Черната жена в контейнерите рови,
а след нея седем кучета вървят.
Те я пазят, те на всичко са готови,
те са влюбени в човешката й плът.

Тя ще им подхвърля хляб и кости,
а пък вечер в изоставено мазе
ще й бъдат охранители и гости
и ще топлят вкочанените нозе.

Впили предан поглед в дрехите й черни,
те навсякъде я следват мълчешком.
Нейна свита те са, поданици верни
и гвардейци пред случайния й дом.

Нежно ги ругае и ги възпитава,
вика ги със седем странни имена.
И заспива на една дъска корава
кучешката майка, черната жена.