С камъни и тинтява изпратиха в последния му земен път Валери Петров. На поклонението в Народния театър, което продължи повече от 3 часа, се стекоха стотици приятели и почитатели на големия поет, сценарист, драматург и преводач.

Опашката се извиваше повече от километър, а тленните останки на твореца бяха поставени в затворен кафяв ковчег, до който бяха застанали близките му. По стар обичай представители на еврейската общност затрупаха с камъни ковчега на своя събрат по произход. На поклонения евреите не носят цветя, а именно камъни, които полагат на гроба на своите близки.

„Тази традиция датира още отпреди много, много години, когато камъни са се поставяли на гробовете на евреите в пустинята, за да не отнесе вятърът тленните им останки. Със сигурност обаче никой вятър не може да отнесе спомена за Валери Петров. Това е огромна загуба, и то двойна – веднъж, че губим велик българин, втори, че губим велик евреин“, казаха представители на „Шалом“ в България, цитирани от в.“Телеграф“.

Един от най-близките приятели на Валери Петров – Анжел Вагенщайн, също каза няколко думи. „Още един от хвърчащите хора отлетя. Без него ние станахме още по-уязвими и още по-безсилни пред агресията на шумната посредственост“, каза един от най-близките приятели на Валери Петров – Анжел Вагенщайн.

„Някога, беше толкова отдавна, Валери опита от трибуната на Великото народно събрание да озапти и усмири развилнялата се шумна простащина. Опитът на мъдрия наивник беше засипан от вълна пошли подвиквания. Той смутено млъкна, учудено и безпомощно се огледа и мълчаливо слезе от трибуната. Години и години след това този посланик на доброто продължи да разказва своята приказка. Със своите творби той надвика агресивната простащина. После виждах в очите му все по-нарастваща тревога и безсилие. Видях как в шумотевицата великият поет все по-объркано се оглежда и после внезапно слезе от трибуната на живота, този път завинаги“, продължи Вагенщайн.

На ковчега на Валери Петров блеснаха и няколко еднакви букети от полски цветя. Оказа се, че това са четирима почитатели на поета, които рано сутринта са се качили на Витоша и са набрали от любимите му сини тинтяви, каквито бе възпял в прочутото си стихотворение. Съболезнования приемаха дъщеря му Бояна – преводач, издател и управител на книжарница, зет му Иво Хаджимишев – известен фотограф, внукът Огнян. Внучката му Ани е бременна и чака второто си дете – ще бъде момиченце, което дядо й не доживя да види. А той така обичаше своите 4 прекрасни девойки. Има 3 внучки от Оги и една – засега, от Ани. В траур беше и сестрата на поета д-р Ева Меворах, с която той споделяше дома си в кв. „Лозенец“. Бояна, която видяла баща си малко преди кончината му, разказа: „Видях лицето му спокойно, умиротворено. Знам, че си отиваше, но не се мъчи. Просто отлетя…“

Сред дошлите да се простят с Петров имаше много политици, популярни личности, академици от БАН, кметът на София Йорданка Фандъкова с букет от бели хризантеми, бившият ректор на СУ проф. Боян Биолчев, писателят акад. Антон Дончев, както и граждани, които, без да го познават лично, просто искаха да отдадат почит на „рицаря без броня“. Сред множеството можеха да бъдат забелязани актьорите Татяна Лолова, Илка Зафирова, Славчо Пеев, Юлиан Вергов и други. Да се поклони пред властелина на Шекспировото слово, дойде и служебният премиер проф. Георги Близнашки.

За да отдаде последна почит на Валери Петров, на поклонението дойде и голяма част от БСП. С цветя в ръце един до друг застанаха досегашният и новият председател на левицата – Сергей Станишев и Михаил Миков, придружавани от евродепутата Илияна Йотова, председателя на софийската структура на левицата Калоян Паргов, както и други познати социалисти като Янаки Стоилов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински. Станишев сподели, че приспива децата си с приказките на Валери Петров.

„На мен Валери Петров ми подари невероятния текст на „Ромео и Жулиета“ преди повече от 25 години, първата ми роля в „Зад канала“, аз направих моя Ромео по неговия превод“, призна председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев. „Не сме загубили, спечелили сме, че го имаме“, сподели Татяна Лолова. Антон Дончев пък пресметна, че двамата с Валери Петров са прекарали година и половина от живота си заедно. „Повече от 20 години всяко лято сме почивали за по две седмици в станцията на писателите. Никога не сме се скарали. Ако сме се събрали сега да изпратим тялото му, то душата му остана при нас, след като ни я раздаде приживе“, разказа авторът на „Време разделно“.

Лео Богдановски, в.“Телеграф“