На 14 юни си отиде певецът Борис Гуджунов, изпълнил едни от най-красивите български песни.

НАДЕЖДА

Музика: Атанас Косев
Текст: Недялко Йорданов

Надежда…без тебе как ще живея
Надежда…без тебе пуст е светът

Пролет без птици, птици без песен
песен без думи, думи без зов
слънце без блясък, поглед без слънце,
дълга целувка, кратка любов…

Надежда…аз моля, не си отивай
Надежда, надежда, без тебе пуст е светът.

Зная, че и в най-безнадеждния си ден ще очаквам надежда,
ела при мен и дай ми крилата си силни –
крилата на надеждата,
ела и дай ми.

Пролет и птици, птици и песен,
песен и думи с обич и зов,
слънце и блясък,
поглед и слънце, кратка целувка, дълга любов.

***

ХОРА И УЛИЦИ

Музика: Борис Карадимчев
Текст:Илия Атанасов

Хора и улици,град като град
Тръгваме някъде, после назад.
Тръгваме някъде, път като път
Иска ли питане, наш е светът.

Погледи до един, без имена
Младост е нашата главна вина.
Хора и улици, ден като ден
Погледи срещнати, миг откровен.

Погледи срещнати, профил, анфас
Нечие щастие тича до нас.
Трепети, шепоти без имена
Младост е нашата главна вина.

Тръгваме някъде, после назад
Хора и улици,свят като свят.

***

НЕ СИ РОДЕНА ОЩЕ ТИ

Музика:Ал. Йосифов
Текст: Михаил Белчев

Мога ли сега ,

В този град сред този шум и светлина ,

Да почукам тук на първата врата ,

Да те открия ?

Аз ще замълча ,

Ще запазя моята тайна от света ,

Ако ти ми кажеш : да това съм аз

Това съм аз!

Ела , ела , но знам не си ,

Не си родена още ти!

Аз съм те създал ,

За да не бъда вечно сам.

Сън е този град

Със вечна пролет в есента.

Сън е твоя глас

Във този късен, нощен час !

Искам да вали,

Да не вижда никой моите очи,

За да стигна пак до същата врата

Да кажеш ти:

Ела, ела,

Но знам не си,

Не си родена още ти

Аз съм те създал,

За да не бъда вечно сам.

Сън е този град

Със вечна пролет в есента.

Сън е твоя глас

Във този късен, нощен час !