От фейсбука на Христо Стоянов ♦
Христо Стоянов
КЪМ ОСЕМГОДИШНИЯ СТЕФАН ПРИБЛИЖАВА ПЕТГОДИШНО МОМИЧЕНЦЕ. СКЛАНЯ ТЕЖКИ МИГЛИ КЪМ НЕГО И ПИТА:
– ИСКАШ ЛИ ДА СИ ИГРАЕМ…
МОМИЧЕТО Е ЕДВА НА ПЕТ ГОДИНИ И ОСЕМГОДИШНИЯТ МИ ВНУК МЪЛЧИ…
ТЯ ОБАЧЕ Е НАСТЪПАТЕЛНА И ПИТА:
– КАКЪВ ЦВЯТ СА ОЧИТЕ МИ?
СТЕФАН НЕ Е ВЧЕРАШЕН, НЕ ОТГОВАРЯ ВЕДНАГА.
– КАКЪВ ЦВЯТ СА ОЧИТЕ МИ – ПИТА НАСТОЙЧИВО МОМИЧЕНЦЕТО, ВЛИЗАЙКИ В РОЛЯТА НА ДЕВОЙКА…
СЛЕД ТЕЖКО МЪЖКО МЪЛЧАНИЕ И НЕДОСТЪПНОСТ ДЕВОЙКАТА КАЗВА:
– АЗ ОТИВАМ В БАСЕЙНА… АКО ИСКАШ ДА МЕ ОТКРИЕШ ЩЕ МЕ ПОЗНАЕШ ПО КАФЯВИТЕ ОЧИ И СИНИЯ ПОЯС…
