През 2011 г. серии от антиправителствени бунтове разтърсват Средния Изток и Северна Африка, като отключват т. нар. Арабска пролет. Преди това, още на 17 декември 2010 г., обикновеният продавач на плодове и зеленчуци Мохамед Буазизи се самозапалва в Сиди Буазид като протест за това, че полицията конфискува стоката му. Самоубийството му предизвиква огромна вълна от протести на съпричастност срещу корупцията в страната, безработицата и полицейския произвол. Протестите се превръщат във въстание, което води до свалянето на най-влиятелния мъж в Тунис – Зин ел-Абидин Бен Али. В следващите дни демонстрациите нарастват по размер и интензивност, а след това прехвърлят и границите на Тунис. В края на януари антиправителствени протести избухват и в Алжир, Египет, Оман и Йордания. И това е само началото.

Но не е ли предизвестена е Арабската пролет? Такава теза развива американският топ журналист Скот Андерсън в бестселъра „Разкъсана земя”. Той дава своя отговор на въпроса как се разедини арабския свят, като го илюстрира с историите на шестима жители от Либия, Тунис, Афганистан, Египет, Ирак, Ирак. „През април 2015 г. заедно с фотографа Паоло Пелегрин предприехме поредица от пътувания в Близкия изток. Поотделно и като екип „кореспондент–фотограф“ ние покрихме широк кръг от конфликти в региона, започнали в рамките на почти 20 години, и се надявахме, че новата поредица от пътувания ще ни позволи по-добре да разберем явлението, наричано Арабска пролет, и мрачните му последици. Тъй като обстановката продължи да се усложнява през 2015 и 2016 г., географията на пътуванията ни се разшири: чак до онези острови в Гърция, изпълнени с бежанци от Ирак и Сирия, както и до фронтовите линии в Северен Ирак, където битката срещу ИДИЛ ставаше все по-ожесточена”.

Каква  ролята на Съединените американски щати, видяна пред погледа на един от героите на книгата Муамар Кадафи? През 2002 година администрацията на Буш изгражда обществена платформа за инвазия в Ирак, обвинявайки Саддам Хюсеин в създаване на оръжия за масово унищожение и свързвайки го пряко с атаките на 11-и септември.  През октомври същата година Скот Андерсън прави дълго интервю с Муамар Кадафи и го пита кой би спечелил, ако наистина се стигне до нахлуване в Ирак? Либийският диктатор, известен с навика си да се замисля върху въпросите, този път отговаря незабавно. „Бин Ладен. Няма съмнение за това. И Ирак ще стане основна база за „Ал Кайда“, защото, ако правителството на Саддам падне, в Ирак ще настъпи анархия. И тогава действията срещу американците ще бъдат считани за джихад.“

Тези думи се сбъдват, но се случва много повече от това. И всичко се свежда до живота на хората в тези райони. Как международната политика предопределя живота на обикновения човек? Какво предизвика масовото изселване от региона и всъщност с това започна настоящия етап, събудил едни от най-тежките тревоги на човечеството? А оттук нататък, какво е бъдещето на района?