Когато светът се е побъркал, а политиците ни надуват главите с изтъркани клишета, човек жадува да чуе и прочете нещо наистина умно, което да му даде някакъв ориентир в пушилката. Предлагаме ви коментарите, които двама от най-популярните съвременни български писатели написаха в профилите си във Фейсбук. Георги Господинов разсъждава за атентата в Ница, а Милен Русков – за опита за преврат в Турция.
Георги Господинов: Битката е за запазване на човешката природа
Битката е за прости неща – запазване на човешката природа. За основни човешки качества като доброта, милосърдие, емпатия.
Вън от това дали шофьорът е част от ИДИЛ, или не, това е дело на брутален, прекрачил човешката природа вече не-човек. Да мачкаш 2 км живи тела е наистина отвъд човека, дело на заслепен от омраза, агресивен, самозабравил се, бездарен, изстъплен идиот. Ползвайки понякога тези състояния, дори виртуално, дори само като думи към друго човешко същество, увеличаваме всекидневното ниво на тероризъм. Камионът и ИДИЛ идват после, когато сме готови за тях и човекът в нас вече е премазан.
Затова обикновената човешка доброта е важна, а в частност и литературата, ако ни прави чувствителни. Те няма да спрат камиона, но биха могли години преди това да спрат човека, който ще се качи в него.
Милен Русков: Превратите не могат да излекуват обществото от корумпираната демокрация
Каквито и да са основанията и личните им качества, не може 104 офицери да се разпореждат със съдбата на многомилионна страна като Турция по свое усмотрение. Защо изобщо хората се разправят по телевизиите, манифестират по площадите, спорят, понякога се хващат за гушите и най-сетне защо изобщо ходят да гласуват, ако след това 100-на офицери могат да се наговорят и за една нощ да анулират всичко това.
Демократичната система не може да бъде съборена от терористи, нито от революционери, но може да бъде съборена от военните, както много пъти се е случвало. Т.е. конфликтът й с тях е вече истинско изпитание. Ако през 2016-та година в голяма и силна страна като Турция властта може да бъде взета от 104 сговорили се офицери, значи демократичната система няма никакви защитни сили, тя е направо смешна, нелепа.
Впрочем понеже книгата, която пиша, се отнася за период, в който двамата големи български превратаджии Кимон Георгиев и Дамян Велчев играят изключително важна роля, аз познавам добре техните преврати. Поинтересувах се и от някои от другите по-известни преврати в света. Исках да опозная по-добре практиките и основанията им. Поради това не бих съдил този тип хора дежурно и с лека ръка. Те нерядко са прави за някои неща и нерядко имат добри намерения. Но, първо, обикновено после оплескват всичко, и второ, въобще не е там работата.
Демокрацията чудесно може да е корумпирана и глупава. Но ако 100-на сговорени офицери могат да анулират правилата, когато пожелаят, възниква въпросът: Защо тогава живеем по тези правила? Защо изобщо да живеем по каквито и да било правила? Превратите, вместо да излекуват обществото от корумпираната демокрация – както военните нерядко я виждат, – корумпират обществената тъкан още повече, понеже внушават на хората, че всъщност никакви правила няма, а властват просто силата и произволът.