На 12 януари се навършват 140 години от рождението на американския писател Джек Лондон.

Много по-лесно е да купиш генерал, отколкото да се сражаваш с него и цялата му армия.

Цялата наша прехвалена цивилизация е въздигната върху кръв и попита с кръв.

Да можеш да забравяш — това е здрав разсъдък. Непрекъснато да си спомняш — това е лудост.

Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите.

Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти.

Целта на живота е месо. Самият живот е месо. Животът почива върху друг живот. Имаше два вида животни: едни, които ядат, и други, които биват изяждани. Законът за хищниците гласеше: „Изяж или ще бъдеш изяден“.

Човекът с тояга е законодател, господар, комуто трябва да се покоряваш, макар и да не е необходимо да търсиш неговата обич.

Живот? Ха-ха! Той няма никаква цена. От всички евтини неща той е най-евтиното. Той стърчи пред всяка врата като просяк. Природата го разлива с щедра ръка. Където има място само за един живот, тя посява хиляди живота и навсякъде един живот изяжда друг, докато остане най-силният и най-свинският живот.

Не живея заради това, което светът мисли за мене, а заради това, което аз мисля за себе си.

Кокалът, подхвърлен на кучето, не е милосърдие. Милосърдие е, ако споделите кокала с кучето, когато сте гладни, колкото него.

Животът не е въпрос на това да имаш хубави карти, а понякога на това да изиграеш лошите карти добре.

Предпочитам да съм пепел пред прах. Предпочитам искрата ми да изгори в ярък пламък, вместо да бъде задушена от гниене… Функцията на човека е да живее, не да съществува. Не бива да губя дните си, опитвайки се да ги удължа. Трябва да използвам времето си.

Животът е странна вещ. Много съм говорил, дълго съм размишлявал върху него, но с всеки изминал ден ми е все по-непонятен. Защо в нас има такава жажда за живот? Истинският живот – това е игра, от която човек никога не излиза победител. Да живееш – това означава тежко да се трудиш и страдаш, докато не се прокрадне около нас старостта, и тогава ние отпуснем ръце на хладната пепел на оставащите дърва. В мъка се ражда детето, в мъка умира старият човек, изпускайки последната глътка въздух, и всичко в наши дни е печал и грижи. И всеки човек отива в откритите обятия на смъртта неохотно, спотайвайки се, падайки, оглеждайки се назад, борейки се до последно. А истинската смърт е добра. Само животът причинява страдания. Но ние обичаме живота и ненавиждаме смъртта. Това е много странно.