На 27 май 1894 г. е роден Луи-Фердинан Селин – френски писател и лекар. Известен със своя уличен език, новаторски стил и антивоенни позиции. Най-значимите му романи – „Пътешествие до края на нощта“ (1932) и „Смърт на кредит“ (1936), са преведени на български език.
Из „Пътешествие до края на нощта“
Най-лошото е, че се питаш как утре ще намериш сили, за да продължиш да правиш това, което си правил вчера и толкова предишни дни, откъде ще намериш сили за тъпоумните действия, за хилядите безрезултатни намерения, за опитите да се измъкнеш от потискащата нужда, опити винаги неуспешни и за сетен път доказващи, че съдбата е неумолима, че ще продължаваш всяка вечер да се сгромолясваш в подножието на стената, затиснат от това утре, което става все по-несигурно, все по-противно. А може би и възрастта идва, издайницата, и ни заплашва с най-лошото. Нямаме вече музика в себе си, за да накараме живота да танцува, там е работата. Младостта е умряла там, на края на света, в безмълвието на истината. И къде да ходя навън, питам ви, след като вече съм лишен от необходимата ми доза бълнуване? Истината е безкрайна агония. Истината на този свят е смъртта. Налага се да избираме, смърт или лъжа. Аз самият никога не съм могъл да се убия.
***
Жените имат манталитета на прислужнички.
***
В крайна сметка защо в грозотата да няма поне толкова изкуство, колкото в красотата? Това е просто един жанр, който трябва да се развие.
***
Умирането също е работа.
***
Да се довериш на хората, това вече означава малко да умреш.
***
Зеленчук, това е животът.
***
Красотата е като алкохола или като удобствата, свиквате с нея, преставате да я забелязвате.
***
В умората и самотата божественото у хората излиза на повърхността.
***
Може би точно това търсим в живота, само това и нищо друго – най-голямата възможна мъка, за да намерим себе си, преди да умрем.
***
Образованието ви променя, то е гордостта на човека. Не е зле да се мине през него, за да се навлезе в същността на живота.
***
Никой не може да устои на музиката. Като няма какво да прави със сърцето си, човек охотно го подарява. А в дъното на всички музики звучи мелодията без ноти, създадена специално за нас, мелодията на Смъртта.
***
Всички мисли водят към смъртта.
***
Беше извадил и двете си ръце през прозореца, във въздуха. Явно не виждаше нищо, но усещаше въздуха. Протягаше ръце колкото може, в тъмнината си, сякаш за да й пипне края. Не искаше да повярва, че е ослепял. Цялата тъмнина бе негова… Когато сте достигнали до края на всичко, което може да ви се случи, оставате съвсем сам. Там е краят на света. Дори скръбта, вашата скръб вече не ви отговаря и тогава трябва да се върнете назад, между хората, все едно кои. Не подбирате в такива моменти, защото дори да се разплачеш, трябва да се върнеш там, където всичко започва отново, да се върнеш заедно с тях.
***
Смъртта в общи линии прилича малко на сватба.
***
Да се влюбим е нищо работа, виж, да живеем заедно е трудно.
***
Мъката е като ужасната жена, за която сме се оженили. Може би е по-добре да я обикнем поне малко, отколкото цял живот да се скапваме да я бием. След като е ясно, че няма да я усмъртим, нали?
***
Животът е просто подпухнал от лъжи кошмар.
***
Да си сам, означава да се упражняваш в смърт.
***
Щастието на земята е да умреш с удоволствие, в удоволствие… Останалото си е едно нищо, останалото е страх, дето не смееш да си го признаеш, останалото е литература.
***
В живота човек не се изкачва, а слиза.