На 22 януари 1788 г. е роден британският поет Джордж Байрон. Появява се на бял свят с обърнато наопаки стъпало и до края на живота си обвинява за своя недъг майка си, която носела силно пристегнати корсети дори по време на бременността си.

Байрон е водеща фигура на английския романтизъм. Освен с творчеството си, той става известен и с бурния си живот, изпълнен с екстравагантности, многобройни любовни връзки, дългове, раздели и обвинения в кръвосмешение и хомосексуализъм. Умира от треска през 1824 г., докато подготвя нападение срещу османската крепост Лепанто по време на Гръцката война за независимост, за което е почитан от гърците като национален герой.

Да се изсуши една сълза се изисква повече доблест, отколкото да се пролее море от кръв.

Мислите ли, че ако Лаура беше жена на Петрарка, той щеше цял живот да й пише сонети?

Пороят от храброст израства от страха.

В уединението човек често се чувства по-малко самотен.

Човекът е наполовина прах, наполовина бог.

Приятелството е любов без криле.

Който обича – кипи.

Звездата е някой, който е познат на много хора, за които се радва, че не познавa.

Бедствието е първата пътека към истината.

Винаги, когато можеш, се смей. Това е евтино лекарство.

Известността е жаждата за младост.

Безумието обича мъченичеството на известността и славата.

Аз обичам своето отечество, но не и своите съотечественици.

Който повече знае, той повече страда. Но не е ли дървото на науката дърво на живота?

Раните от любов не убиват, но никога не заздравяват.

Четенето на стари писма е приятно понеже на тях не е нужно да се отговаря.

Нощта придава блясък на звездите и жените.

Общество – цивилизована орда, състояща се от две могъщи племена – досаждащи и скучаещи.

Мисълта – това е ръждата на живота.

Този, който не обича своята страна, не може да обича нищо.

Сто години едва стигат, за да се създаде държава, но един час е достатъчен тя да стане на прах.

От всички пътечки, водещи към сърцето на жената, съжалението е най-кратката.