На 14 януари 1911 г. е роден руският писател Анатолий Рибаков. Автор на антисталинистката трилогия „Децата на Арбат“, която разкрива механизма на тоталитарната власт.

 

Смъртта решава всички проблеми. Няма човек, няма проблем.

 

Всичко може да се забрави: оскърбления, обиди, несправедливости, но нито един човек не забравя унижението, то си е в човешката природа. Зверовете се преследват, бият се, убиват се, изяждат се, но не се унижават взаимно. Само хората се унижават. И нито един човек не забравя унижението си и никога не прощава на онзи, пред когото се е унижавал. Напротив, намразва го завинаги.

 

Младостта има свои права. И нейното първо право е да се смее.

 

Здравото недоверие е най-добрата основа за съвместна работа.

 

Изкуството да ръководиш се състои в умението да поставиш един човек на мястото, на което ти е нужен, а после, и това е най-важното, когато вече не ти е нужен, да го махнеш оттам.

 

Ще бъде предан от страх, а така е по-добре, отколкото да е предан по убеждение: убежденията се менят, страхът не преминава никога.

 

Човекът има морал, това го отличава от животното.

 

Историята е велик режисьор

 

Великата цел изисква велика енергия, великата енергия на един изостанал народ се постига само с велика жестокост. Всички велики управници са били жестоки.

 

Властта, която се гради само върху любовта на народа, е слаба власт. Но властта, която се гради само върху страха, също е нестабилна. Стабилна е онази власт, която е изградена и върху страха от диктатора, и върху любовта към него. Велик управник е онзи, който чрез страха е съумял да внуши любов към себе си. Такава любов, при която всички жестокости на управлението му народът и историята приписват не на него, а на изпълнителите.

 

От всички човешки изобретения най-великото е книгата, от всички хора на земята най-удивителното явление е писателят. Ние познаваме Николай Първи и Бенкендорф само защото са имали честта да живеят в едно време с Александър Сергеевич Пушкин. Какво щяхме да знаем за историята на човечеството, ако я нямаше Библията? За Франция, ако ги нямаше Балзак, Стендал, Мопасан? Словото е единственото, което живее вечно.

 

На грубостта трябва да се противопоставя още по-голяма грубост — хората я възприемат като сила.

 

Исторически поврати не се правят с милосърдие.

 

Евреите никога не са разбирали какво значи ВОЖД? Никога не са умеели истински да се подчиняват, това е формирано в тях от историята, в това се състои тяхната национална трагедия. Всички народи са се подчинявали на Рим и са се запазили като нации. Единствени евреите не са се подчинили. Във всички религии бог е въплътен в човек: Христос, Мохамед, Буда… Само евреите нямат обожествен вожд, само юдаизмът не допуска олицетворяването на бога в човек. За тях не съществува абсолютен авторитет, затова не са успели да запазят държавното си начало — върховната власт в една държава трябва да е олицетворена във върховен вожд. Евреите са спорили през цялата си история, демокрацията означава за тях възможност да спорят, на тях им дай да противопоставят на мнението на мнозинството своето лично мнение.

 

В дружбата е като в политиката: един води, другия го водят, един влияе, другият е под влияние.

 

Взаимно доверие се поражда само там, където има общи врагове.

 

Да щадиш себе си означава да не щадиш другитe.

 

Честност, искреност, обич — това не са политически категории. В политиката има само едно: политическа предвидливост.

 

„Кажи ми кои са приятелите ти!“ — това остаря! „Кажи ми кои са враговете ти и ще  ти кажа кой си“ — така стои въпросът сега!

 

Интелигенцията е извечният носител на инакомислието, инакомислието е добро оръжие в борбата за власт. Но когато властта е извоювана, не бива да се опираме на интелигенцията — оръдие на властта е не инакомислието, а единомислието…Необходима е организация, способна да осигури единомислие, такава организация ще стане Съюзът на писателите.

 

Материално осигуреният човек не е способен на жертви, на ентусиазъм, превръща се в дребен буржоа, в еснаф. Само страданията пробуждат най-великата народна енергия, тя може да бъде насочена и към разрушение, и към съзидание. Човешкото страдание води към бога — върху този основен постулат на християнската религия народът е бил възпитаван цели векове, той е влязъл в плътта и кръвта му и ние трябва да го използуваме. Социализмът е земен рай, по-привлекателен от митичния рай на небесата, макар че и за неговото постигане трябва да се премине през страдания. Но народът, разбира се, трябва да бъде убеден, че страданията му са временни, че служат за постигането на великата цел, че върховната власт познава нуждите му, грижи се за него, защитава го от бюрократите, каквито и постове да заемат те. Върховната власт е ВСЕЗНАЕЩА, ВСЕВИЖДАЩА и ВСЕМОГЪЩА.

 

Из „Децата на Арбат“