На 27 юни 1884 г. е роден френският философ и поет Гастон Башлар.

• Когато живееш живота си добре, го изразяваш лошо; ако изразяваш живота си много добре, значи не го живееш изобщо.
• Човек трябва непрекъснато да поддържа връзка с миналото и същевременно непрекъснато да се отблъсква от него.
• Великото предназначение на поезията е да ни връща пак в мечтите ни.
• Почивката в сън освежава само тялото. Тя рядко успокоява душата. Нощната почивка не ни принадлежи, тя не е наша собственост. Сънят разтваря в нас страноприемница за фантоми. А на сутринта трябва да изтрием сенките им.
• Подсъзнателното непрекъснато ни нашепва и, слушайки неговия шепот, чуваме истината.
• Съществува особен вид красота, родена в езика, от езика и за езика.
• Точно като позагаснал огън, детството винаги може отново да припламне в нас.
• И най-нищожната случка в живота на едно дете е събитие в неговия свят и оттук – световно събитие.
• Идеите се усъвършенстват и умножават при общуването на умовете.
• Ако поискате да назова най-важната полза от дома, бих казал: домът е убежище за мечтаене, домът закриля мечтателя, домът ни позволява да мечтаем на спокойствие.
• Човекът е творение на желанието, не на нуждата.
• Поезията е една от съдбините на словото… Би могло да се каже, че поетичният образ твори бъдеще за езика чрез своята неочакваност.
• Думите на света искат да станат изречения.
• Няма първоначална истина, само първоначална грешка.
• Обективната мисъл обезателно трябва да бъде иронична.
• Въображението е по-силно от опита.
• За гладното дете най-добрият плод е най-големият.