Романът „Приятелят на Кафка“ (изд. „Парадокс“) на Миро Гавран разказва силно емоционална история за приятелството между Франц Кафка и Макс Брод и за жените, които определят съдбата им.

Макар да използва всеизвестни факти от биографията на двамата писатели, Гавран ни представя една неочаквана интерпретация на историята, а аскетизмът му рисува сложните взаимоотношения между неговите герои на фона на убедително пресъздадените първи десетилетия на 20 век.

Романът „Приятелят на Кафка“ бе отличен през 2012 г. с наградата на Хърватската академия на науките и изкуствата за литература и номиниран за Международната награда за литература IMPAC Dublin за 2013 г.

За автора

Миро Гавран (1961), един от най-изтъкнатите съвременни хърватски автори, е вече достатъчно известен и в България с пиесите си, както и с романа „Кръстителят“. Неговите творби са преведени на 38 езика и са отличени с над 20 литературни награди. Гавран е и единственият жив драматург в Европа, на чието творчество е посветен самостоятелен театрален фестивал – „Гавранфест“, провеждащ се от 2003 г. насам.

ОТКЪС

Първа част

1.

Студеният вятър от Вълтава проникваше в костите им. Докато се разхождаха из Вишехрад, наблюдаваха от хълма Прага. Младите студенти приличаха на преждевременно съзрели момчета, които въпреки липсата на житейски опит, успешно се преструваха на възрастни.

Запознаха се миналата есен, в немската читалня на университета, и оттогава бяха не- разделни.

Оскъдното пролетно слънце се отразяваше в мраморните надгробни плочи, край които минаваха. Близостта на гробището, където бяха погребани изтъкнати личности от мина- лото, сякаш придаваше допълнителна тежест на разговора им.

– Всяка написана книга е отблясък на живота, който е живял нейният автор – каза Макс.

– Всичко написано е измислица. Реалността не се подчинява на думите – отговори Франц.

Беше 1903 година.

2.

Макс притежаваше много таланти.

Обичаше да свири, да композира, да пише разкази, журналистически статии, да се сърев- новава в ораторското изкуство… Повечето от интересите му смущаваха и самия него. Като че ли заради всичко това по-трудно можеше да определи какъв иска да стане в мъглявото бъдеще.

Широтата на познанията му беше безгранична. С отговорите си често удивляваше и самите преподаватели. Въпреки това младежът чувстваше, че неговият само с година по-възрастен приятел Франц, има по-ясни възгледи от неговите.

Крехкото тяло на Франц беше убежище за неговия любопитен дух и впечатляващия му индивидуализъм, на който Макс се възхищаваше.

Мислите на Франц винаги бяха ясно и убедително представяни. Никога не произнасяше чужди фрази. Не беше разпилян в думите си.

За страничния наблюдател Франц беше саможив несигурен младеж, неподготвен за практическия живот.

За Макс той беше личност, която си има свой собствен свят и за която външната реалност е само пречка.

Литературата ги свързваше. Страстните млади читатели тайно си мечтаеха за дните, когато ще станат писатели. Пишейки първите си кратки истории, откриваха красотата на сътворяването.

Хвалебствените думи на най-близкия приятел в това време имаха съдбоносно значение.

3.

Бяха евреи.

Макс вярваше, Франц се съмняваше.

Макс усещаше, че е избран за велико духовно пътуване, Франц се чувстваше изоставен.

Техните разговори за Бог и вярата не рядко завършваха с взаимно неразбиране. Това беше причината да избягват тази тема.

Когато след известно време все пак се връщаха към нея, правеха го като пеперуди, които не можеха да устоят на привличането на пагубната светлина.

Бащата на Франц, Херман Кафка, беше търговец на едро. Синът му го чуваше как на

един клиент казваше, че е немец, на друг, че е чех, а на трети, че е евреин.

На всекиго говореше това, което иска да чуе. В резултат, синът му не знаеше как да си отговори на въпроса кой е в действителност.

4.

Макс все по-често ходеше в дома на Франц. Майката на приятеля му, Юлия, и баща му, Херман, още докато се запознаваха, му показаха, че е добре дошъл у тях.

Младежът беше от заможно семейство. Винаги умерен в общуването си с другите, лесно печелеше благосклонността на хората.

Франц имаше три сестри: Габриел, Валери и Отил. Бяха още деца, само най-голямата от тях беше на прага на моминството. Не участваха в разговорите на възрастните. По време на обяда трябваше да си мълчат.

Бащата рядко се обръщаше към Франц. Не уважаваше мнението на сина си. За него Франц беше дете, което отказва да порасне и да поеме отговорност.

Знаеше, че синът му презира обучението си по право, за което доста трудно го убеди.

В очите на строгия търговец Макс беше идеалният образ на отговорния и улегнал младеж, пред когото бъдещето е ясно. Съжаляваше, че и неговият неуверен син не е като Макс.