„Под игото“ на шльокавица – браво! Подигравката, присмехът, гаврата, сарказмът е по-звучен шамар срещу простащината и ще свърши по-добра работа от патетиката, от високопарното възмущение.
Не само интернет, не само SMS-ите, вижте витрините по улиците – всички са на латиница, вижте с какви букви се изписват дори имената на телевизиите – като изключим БНТ, всички други са на латиница – защо?
ПОД ЧИЕ ИГО СМЕ, че ни смениха даже азбуката?
Навремето бях един от хората, които настояваха национален празник на България да стане 24 май, за да обявим гордо пред света, че повече от всичко ценим създадената от нас своя писменост, своята азбука, четвъртата по разпространение в света след латинската, китайската и арабската, на която пишат над 250 милиона души по света.
Ако за глаголицата може да се спори кой и защо я е създал (Кирил не е българин и азбуката му е била предназначена за Великоморавия), но тъй наречената кирилица е създадена от българи в България и на нея са написани първите български книги на български език – следователно тази азбука трябва да се нарича БЪЛГАРСКА АЗБУКА, както всички други азбуки по света носят името на народа, който ги е създал: гръцка, арабска, китайска, арменска, японска и прочие.
При влизането ни в Европейския съюз нашата азбука бе призната официално за една от трите азбуки на Европа и ние трябваше да запишем в европейските анали, че това е БЪЛГАРСКА АЗБУКА – за латинския свят кирилицата е руска, или в най-добрия случай, някаква славянска азбука. Как да знаят хората, откъде да е чувал светът, че азбуката е наша, след като ние самите тихомълком се отричаме от нея?
Тихомълком ли? Вижте на всеки български съвременен календар какво е официалното определение на официалния празник 24 май: „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.“
Излиза, че ние съвсем официално сме се отказали от своята, от българската писменост.
Казвам всичко това с прекалена тревога, защото в тези времена на всеобща омраза и разделение, на интернет и глобализация, все още ни е останало нещо, което стои високо над идеологиите и политиката, над богатствата и бедността, над краткия ни живот и над вечността, едно последно общо нещо, което ни свързва и обединява, което все още ни кара да се чувстваме един народ – това е българският език и българската азбука.
Затова трябва да ги пазим като очите си, трябва да ги браним с цената на живота си – без тях като народ ние отиваме в небитието.
Мнението е публикувано във фейсбук страницата на ИК „Жанет 45“
Още по темата:
