razumat

Книгата „Разумът на съня“ със 100 миниатюри и 100 рисунки от Иван Кулеков ще бъде представена на 4 февруари от 18 ч. в Студио 1 на Радио Пловдив, съобщиха от издателство „Жанет 45“.

Сънувам, че

Вземам кухненския нож и си отрязвам
един пръст.
Най-после и аз имам нещо свое.
Останалото ми тяло е ничие.

Сънувам, че

Един ден ни се явява Мойсей и ни казва:
„Сега ние сме роби, но ще вървим
четиридесет години през пустинята
и ще станем свободни роби“.
Човекът се оказа пророк.

Сънувам, че

След като пристигаме в Обетованата земя,
продължаваме да вървим още
четиридесет години.
Стигаме края на пътя и виждаме, че той е
без изход.
Изходът е в началото на пътя,
но ако се върнем назад,
това би обезсмислило всичките ни усилия,
целия ни живот.
С Божия помощ намираме Соломоново
решение и продължаваме да вървим.
На място.

Мисля, че

Едва се наканих да посрещна Нова година
като хората.
Отидох в Двореца на културата. Там в две
големи зали имаше маси, отрупани с храна
и напитки, свиреха оркестри, светлините
пулсираха в ритъма на музиката.
Залите бяха празни.
Между тях по свързващия ги тесен коридор
панически сновяха хиляди голи гърбове и
лачени обувки, хлъзгаха се по разплисканото
шампанско и изплютите дъвки, блъскаха
се на живот и смърт, разминаваха се като
мравки едни върху други, в задухата,
напоена с парфюми и псувни, запотените им
лица се стичаха като парафинени свещи.
Скоро и аз се убедих, че хубавото е там,
където ме няма, и просто изчезнах.

Авторът за себе си:

Роден съм на 28 април 1951г. в с. Хирево. Селото го няма на картата на България по същата причина, поради която България я няма на картата на света – комплекс за малоценност. Затова и целият ми живот преминава в опити за преодоляване на този комплекс: на 16 години публикувах първата си карикатура, завърших българска филология и философия в Софийския университет, говорих 16 години по националното радио, още 17 години се показвах по телевизията, публикувах 6 сатирични книги в България, 2 – в Италия, 1-а в Унгария, превеждаха ме на всички европейски езици (сборникът източноевропейска проза “DESCRIPTION OF A STRUGGLE” беше издаден в Англия и САЩ), написах 10 сценария за анимационни филми (един от тях – “Неделя” (реж. А. Кулев и Н. Тодоров) е в колекцията на Музея за модерно изкуство – Ню Йорк), направих 2 фотоизложби, снимах видеорепортажи от Китайската стена и с. Вълчи дол, покланях се на театрални премиери в Народния,Сатиричния и Младежкия театри, бях кандидат за президент на Република България…

И в резултат на всичко това комплексът ми за малоценност стана още по-голям. Затова където и да ме потърсите – в литературата, театъра, телевизията, в България или в чужбина – мене ме няма.