На 26 декември 1967 г. умира големият български писател хуморист Димитър Христов Чорбаджийски, по-известен с псевдонима си Чудомир. Измъчван от рак и пневмония, той сам слага край на живота си в Правителствена болница. Чудомир оставя истинско съкровище от разкази, фейлетони, епиграми и карикатури, които продължават да разсмиват и днес.
Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш назаем.
Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.
Даже и най-скъпият часовник има само 60 минути в час.
Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.
Идеите са като брадите — мъжът ги придобива, когато достигне зрелост.
Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.
Каквото нареди дядо господ, това става. Решил един ден животът на Адама да не бъде толкова дълъг и толкова щастлив и създал Ева.
Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и рибарите — повече от рибите.
Кучето обича господаря си, а котката неговата къща.
Където има брак без любов — там има и любов без брак.
Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея.
Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.
Не гребенът реши главата, а времето.
Никой не е по-силен от слабостите си.
Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед.
Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.
Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.“
Обичай ближния си, но остави жена му на мира.
Писателят хуморист често улеснява задачата на философа. Той спомага да разберем човешката природа по един приятен начин.
Прекалено дългата почивка е ръждясване.
Той е добър човек за своето място, само че още не е изкопано.
Той повишава гласа си, вместо да засили доводите си.
Хуморът ни откъсва от дребното, от всекидневното, позволява ни, като се надсмиваме над себе си, да се взрем по-дълбоко в себе си.
Човек, който обича да преяжда, копае своя гроб със зъбите си.
Щом пълзиш като червей, не се сърди, че са те настъпили.
