На 7 юли 1907 г. е роден американският писател Робърт Хайнлайн – един от най-популярните, влиятелни и противоречиви автори на научна фантастика. Често наричан „доайен на научната фантастика“, той изгражда висок стандарт на научна и инженерна достоверност, достигнат от малцина, и допринася за повишаването на литературното качество на жанра. Хайнлайн е сред първите, успели да продават в масови тиражи научнофантастични романи. В продължение на дълги години той, Айзък Азимов и Артър Кларк са известни като „Голямата тройка“ на фантастиката.

Вселената никога не е имала смисъл. Предполагам, че е построена по държавна поръчка.

Да събудиш някого, без да е крайно наложително, не е престъпление. Но само първия път.

Не знам откъде бяха измъкнали този царствен пуяк. Може би са си го изписали от Ещорил, а нищо чудно и да са го докарали от Балканите. Както обичаше да казва един от моите професори по история, светът е пълен с безработни величества, които си търсят препитание.

Никога не апелирай към „по-добрата“ страна на човека. Той може и да няма такава. Обърни се към личната му заинтересованост, това е значително по-ефективно.

Загиващата култура винаги се отличава с грубостта в поведението на хората. Лоши обноски. Липса на загриженост за околните в дреболиите. Нежеланието да се прояви учтивост е по-страшно и от бунт.

Отношението на историята към истината е същото като това на теологията към религията, т.е. никакво. „Достатъчно време за любов“ (1973)

Възрастта не носи мъдрост. Тя просто превръща обикновената глупост в арогантна самонадеяност. „Достатъчно време за любов“ (1973)

Бебетата и малките деца живеят в настоящето, за тях има само „сега“. Зрелите хора имат склонност да живеят в бъдещето. Само старците обитават миналото… „Достатъчно време за любов“ (1973)

Нито един разказвач не е и няма да е способен да измисли нещо толкова фантастично, колкото е случващото се в тази безумна Вселена. „Достатъчно време за любов“ (1973)

Прогресът се движи не от ранобудниците, а от мързеливците, които търсят лесните начини за вършене на работата. „Достатъчно време за любов“ (1973)

Някои хора са мравки по природа; те трябва да работят, дори ако работата е безполезна. Значително по-малко на брой са притежаващите таланта за градивен мързел. „Достатъчно време за любов“ (1973)

Слушай, синко, повечето жени са дяволски глупави и наивни като деца. Но останалите превъзхождат нас, мъжете. Храбрите са по-храбри, способните са по-способни… и порочните са по-порочни. „Кукловодите“ (1951)

Същото презрение изпитвах и към моралните наставления, които поднасяха на повечето деца. По-голямата част от тях са празни брътвежи, а онова, което всъщност изглежда означават, е посветено на неприкосновеното твърдение, че „добро“ е това дете, което не нарушава дрямката на майка си, а „добър“ е този човек, който се сдобива с мускулеста банкова сметка, без да бъде хванат. Не, благодаря! „Двойна звезда“(1956)

Вземайте страна! Винаги вземайте страна! Понякога ще грешите – ала човек, който отказва да взема страна, винаги ще греши! „Двойна звезда“ (1956)

Нито едно правителство до сега не е успяло да отмени законите на природата, въпреки че непрекъснато опитват. „Имението на Фарнъм“ (1964)

Всеки завършващ студент може да чертае красиви графики и да прави неграмотни заключения, основавайки се на недостатъчни факти. „Няма да се уплаша от злото“ (1970)

Да изглеждаш добре най-често е наследствено, за останалото трябва да се погрижиш сам. „Няма да се уплаша от злото“ (1970)

Не е никак лесно да управляваш феодално царство насред излязла от контрол демокрация. „Няма да се уплаша от злото“ (1970)

Някой ден може би ще преборим смъртта, но се съмнявам когато и да било да премахнем данъците. „Няма да се уплаша от злото“ (1970)

Сълзите са смазочното масло на душата. „Няма да се уплаша от злото“ (1970)

Човек трябва да може да смени пелена, да планира настъпление, да заколи прасе, да управлява кораб, да проектира сграда, да напише сонет, да направи баланс на сметки, да построи стена, да намести кост, да успокои умиращ, да приема заповеди, да дава заповеди, да работи в екип, да действа сам, да решава уравнения, да анализира нов проблем, да разхвърля тор, да програмира, да сготви вкусно ястие, да се бие ефективно, да умре смело. Специализацията е за насекомите. „Достатъчно време за любов“ (1973)

В досегашната история избраните от народа правителства са били не по-добри, а понякога и много по-лоши от откритата диктатура. „Луната е наставница сурова“ (1966)

Умолявам ви, не прибягвайте до задължителното облагане. Бога ми, каква по-лоша тирания от тази: да принуждаваш човека да харчи за нещо, което не иска, само защото вие смятате, че му е необходимо? „Луната е наставница сурова“ (1966)