На 4 февруари 1900 г. е роден френският поет, сценарист и кинодраматург Жак Превер. Много от стиховете му са използвани в популярни песни, изпълнявани от звезди като Ив Монтан и Едит Пиаф.
Толкова по-зле
Пуснете вкъщи кучето, покрито с кал.
И толкова по-зле за хората, които не обичат
нито кучетата, нито пък калта.
Пуснете вкъщи кучето, въргаляло се сред калта.
И толкова по-зле за хората, които не обичат кал,
които не разбират,
които не разбират кучето,
които не познават и калта.
Пуснете кучето да влезе вкъщи.
И нека се отърси от калта.
То може винаги да се окъпе.
Водата също би могла да се измие.
Не могат никога да се измият тези,
които казват, че обичат кучета,
но при условие, че…
А кучето, покрито с кал, е чисто.
И калта е чиста.
Понякога водата също бива чиста.
А хората, които казват: при условие, че…
Точно тези хора не са чисти,
никак не са чисти.
Превод: Иван Бориславов
***
Слънчева баня
Вратата на банята е заключена,
но слънцето влиза през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влезло слънце в окото.
Превод: Валери Петров
***
За теб, моя любов
Отидох на пазара за птици
и купих птици
За теб
Моя любов
Отидох на пазара за цветя
И купих цветя
За теб
Моя любов
Отидох на пазара за желязо
и купих окови
тежки окови
За теб
Моя любов
И после отидох на пазара за роби
И теб търсех
Ала не те открих
Моя любов.
***
Paris at night
Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.
***
Искам три листа любов – бял – да те нахвърля по него,
дори и с черни контури…
черен – себе си да заключа с останали щрихи от бяло…
сив – да запомня
каквото ще има след тебе…
Превод: Веселин Ханчев
***
Букетът
Какво правиш, малко момиченце,
с тези току-що набрани цветя?
Какво правиш мила девойко,
с тези цветя, с тези съхнещи цветя?
Какво правиш, красива невесто,
с тези цветя, които вече увяхват?
Какво правиш, бедна старице,
с тези отдавна мъртви цветя?
— Победителя чакам.
Превод: Веселин Ханчев
***
Известието
Вратата, която някой е отворил,
вратата, която някой е затворил,
столът, на който някой е седнал,
котката, която някой е погалил,
крушата, която някой е захапал,
писмото, което някой е прочел,
столът който някой е съборил,
вратата, която някой е отворил,
пътят, по който някой е тичал,
гората, която някой е стигнал,
реката, в която някой е скочил,
моргата, в която някой лежи.
Превод: Валери Петров
***
При цветарката
При цветарката влиза човек
и мълком избира цветя.
Цветарката взема цветята, обвива ги в книга.
Човекът бръква в джоба си,
търси пари,
пари за цветята.
В същото време
той слага ръка
на сърцето си,
и пада внезапно.
Пада,
парите се пръскат
и заедно с тях,
с човека, паднал на пода,
падат цветята.
Цветарката мълком стои
пред парите, които навред се търкалят,
пред тези цветя, които увяхват,
пред този човек, умиращ на пода.
Наистина всичко това е толкова тъжно.
Цветарката трябва нещо да стори,
но никак не знае какво да направи,
отгде да започне.
Толкова много неща има за вършене
с този човек, който умира,
с тези цветя, които увяхват,
и с тези пари,
с тези пари, които навред се търкалят,
неспирно навред се търкалят.
Превод: Веселин Ханчев
***
В една „хубава“ сутрин
При всички премеждия, каквито да бяха,
той от нищо и никого не бе чувствал уплаха –
беше храбър наистина,
така че, когато
В една хубава сутрин
му се стори, че вижда
нещо отвън
той каза си: „Нищо!
навярно е сън!“
И сигурно имаше за себе си право
да го казва с такова убеждение здраво –
вън нямаше нищо наистина.
И когато във същата
тази хубава сутрин
чу, че някой го вика
от къщния праг,
той пак каза си: „Никой!“
и влезе си пак.
И пак беше прав така да си казва,
но тоз път усети как страх го полази –
вън нямаше никой наистина,
но той се почувства
в тази хубава утрин
от света тъй далече
и самотен дотам,
че в действителност вече
не бе истински сам:
тези Никой и Нищо, плът добили зловещо,
бяха влезли в дома му като Някой и Нещо!
Превод: Валери Петров