Пенка Калинкова, театровед ♦

Как  да се ориентираш в 23-те предложения на пловдивската „Сцена на кръстопът” и още 17 в съпътстващата  програма и кое да предпочетеш?

Не бива да се изпуска откриването на Античния театър – не всеки ден се играе Дюренмат върху многовековна орхестра, а „Херкулес и Авгиевите обори” е сякаш писана днес и за днес.

Ако търсим големите, вечните смисли и послания, трябва да изберем и „Антигона” във версията на Жан Ануи и постановката на Иван Добчев, защото „Те, Антигоните, винаги противопоставят собствения си морал на каузата на държавните мъже, отказват да се подчинят на здравословните правила и закони на силните на деня и в крайна сметка заплащат нарушението с живота си”.

Класиката затова е и класика, защото винаги може да звучи съвременно. Темата за скъперничеството е третирана в комедията на Молиер, но и Бен Джонсън във „Волпоне” подлага на сатирично осмиване човешката алчност и ненаситност. Чия работа ще предпочетете – на Сатиричния театър или на Малък градски театър  „Зад канала”, на Здравко Митков или на Лилия Абаджиева, на Владимир Пенев или на Георги Мамалев? Изборът е ваш.

Владимир Пенев можете да гледате и в „Жана”, най-новото представление на режисьора Явор Гърдев. Главната роля в пиесата на Ярослава Пулинович се играе от голямата Светлана Янчева.

Няма да има равнодушни и към „Госпожа Министершата” от Бранислав Нушич – това заглавие винаги събира любопитни пловдивчани, а този път в главната роля е удостоената с „Икар” за своето изпълнение Лилия Маравиля.

За най-добро представление на сезона „Аскеер” грабна Варненският куклен театър с „Професия лъжец”, сценарий, сценография и режисура Стефан (Теди) Москов. Е как да го пропуснеш?

Пловдивчани винаги избират големите театрални звезди и няма никакво съмнение, че сред своите предпочитания ще наредят Николай Урумов в двете му представления – моноспектакъла „Дневникът на един луд” и „Женитба”, това е неговият Гоголев сезон. Към броеницата на своите извънстолични гастроли той нареди и Хасково и Плевен, в „Женитба” успява да бъде едновременно постановчик и изпълнител на ролята на Подкальосин.

Диана Добрева е оставила добри спомени с всичките си представления на „Сцена на кръстопът” и „Йерма” от Лорка ще бъде сред първите продадени.

Не пропускайте, обаче, и Станка Калчева и Анастас Попдимитров  в  „Още веднъж, ако позволите” – постановчик е Николай Поляков.

Каквото и да изберете на камерна сцена, няма да сгрешите. Аз бих гледала и „Разбиване” от Нийл Лабют, постановка на Стайко Мурджев, и „Заешка дупка” от Линдзи-Абер на театър 199 „Валентин Стойчев”, и „Човек от Земята” от Джеръми Биксби заради необичайното присъствие на Христо Шопов на театралната сцена… А ще изпуснете ли „Догодина по същото време” с отличните Анна Петрова и Георги Кадурин?

Години наред поетът и драматургът Елин Рахнев изпълнява една специфична роля – измисля поетичния апостроф на тази толкова разнолика театрална програма. Тази година е „Театърът-утопията”. Като автор участва в 18-тото издание на „Сцена на кръстопът” с новата си пиеса „Любов”.

Предложенията на Драматичен театър Пловдив са премиерните „Сако от велур” – знаменито заглавие на знаменития Станислав Стратиев с популярния Кръстю Лафазанов в главната роля, и  ситуационната комедия „Съблечи ме!” от Джо Ортън – първото се играе в Дома на културата „Борис Христов”, второто – в Камерна зала.

Ако нещо не бива да се пропуска, това са гастролите на  чуждите театри, нищо, че Букурещ и Киев не са толкова далече. В „Президентките” от Вернер Шваб на театър „Одеон” участват три превъзходни актриси, едната от тях – Дорина Лазар е и директор на известния букурещки театър, а Киевският академичен театър на руската драма идва със спектакъл, който е проекция на изпълнения с драматизъм живот на знаменитата Едит Пиаф. Любимата на мнозина ни нейна песен „La vie en rose/живот в розово” е дала името на пиесата на Олга Гаврилюк.

Очакваме да засвидетелстваме уважение и признателност и към бащата на фестивала, любимия ни проф. Стефан Данаилов.

Вестник „Марица“