Трилогията „Тримата мускетари” се завръща на родния книжен пазар.

В три поредни месеца – април, май и юни, издателство „Труд” ще зарадва читателите, като за пръв път от дълги години представи романите от поредицата на Александър Дюма – „Тримата мускетари“, „Двадесет години по-късно“ и „Виконт дьо Бражелон“. Първият от тях вече може да бъде открит в книжарниците.

Романът „Тримата мускетари“ разказва за приключенията на безстрашния младеж д’Артанян, който напуска дома си, за да стане мускетар. Тримата мускетари са всъщност неговите приятели Атос, Портос и Арамис – неразделните другари, чието мото е „Един за всички, всички за един“. Всички заедно са изправени от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Трябва да провалят замисъла на коварния кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Но когато Д`Артанян се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля – невъзможна…

Първоначално „Тримата мускетари“ е публикуван като сериал от списание Le Siècle през 1844 година. Дюма твърди, че романът се основава на ръкописи, които той е намерил в Националната библиотека на Франция. По-късно се доказва, че Дюма базира своето произведение на книгата „Спомените на господин д’Артанян, капитан-лейтенант на ротата на кралските мускетари“, написана от Гатен дьо Куртил дьо Сандра (Кьолн, 1700). Дюма заема книгата от марсилската градска библиотека и я доразвива в един от най-успешните романи на всички времена.

Неопровержимата статистика сочи, че Дюма е изписвал по 4-5 тухли на година, като всяка от тях надхвърля 1000 страници. Например – само през 1845 г. той публикува “Кралица Марго”, “20 години по-късно” (втората част на “Тримата мускетари”), “Граф Монте Кристо”, “Графиня дьо Монсоро” и “Рицарят на Мезон Руж”. Логично е да отчетем, че авторът не е разполагал с лаптоп или пишеща машина, а е сътворявал всичко с гъше перо и в този контекст плодовитотстта му е още по-изумителна. Тук, разбира се, трябва да имаме предвид, че става въпрос не за някаква промисъл божия или за културен свръхробот, а за човек, който ползва литературни шерпи. Дюма много правилно се е ориентирал, че в писателския труд е необходима експлоатация – може би опитът му е почерпан от дядото Дави дьо ла Пайотри (колониален земевладелец, оженил се за своя освободена робиня негърка) и е изградил истинска плантация от наемници, които са раждали идеи, проучвали епохи, ровили са се по библиотеки, нахвърляли са гръбнака на сюжета, пишели са диалози за благото на бащицата и гуруто си, който накрая просто е компилирал и изглаждал роденото от наемниците в цялостен литературен текст. Всъщност тази организация на литературната работа е донякъде предтеча на днешната конструкция в шоупрограмите и телевизионните предавания, където цели армии от сценаристи се бъхтят, а само един-единствен човек (обикновено водещият) обира всички лаври.

Историята за д’Артанян е продължена в другите романи от трилогията – „Двадесет години по-късно“ и „Виконт дьо Бражелон“.