На 29 януари 1860 г. е роден руският писател и драматург Антон Павлович Чехов. Майстор на късия разказ. Пиесите му оказват силно влияние върху драмата през XX век.
* Ако се боите от самотата, не се женете.
* В семейния живот главното е търпението. Любовта не може дълго да продължи.
* Да пътуваш до Париж с жена си е все едно да отидеш в Тула със собствения си самовар.
* Жената трябва да се възпита така, че да умее да осъзнава своите грешки, защото – по нейно мнение – тя е винаги правата.
* Жените без мъжко общество помръкват, а мъжете без женско – оглупяват.
* Жената е опияняващ продукт, когото обаче и досега не са се сетили да го обложат с акцизна ставка.
* Водката е бяла, но зачервява носа и очерня репутацията.
* Човек е онова, което мисли за себе си.
* Човек е това, в което вярва.
* У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите.
* Можете да достигнете до убеждения само чрез личен опит и страдания.
* Ако искаш да станеш оптимист и да разбереш живота, то престани да вярваш на това, което говорят и пишат, а сам наблюдавай и вниквай.
* Животът, прекаран в безделие, не може да бъде чист.
* Слънцето не изгрява два пъти през деня и животът не се дава двукратно – хванете се здраво за останките от вашия живот и ги спасете.
* Стараем се да променим живота, така че потомците ни да бъдат щастливи, но потомците ще кажат както обикновено: преди беше по-добре, сегашния живот е по-лош от предишния.
* Смисълът на живота е само в едно – в борбата.
* Доброто възпитание не е в това да не разлееш сос на покривката, а да не правиш забележка на този, който го направи.
* Необходимо е да се стремим всеки да види и да узнае повече, отколкото е видял и узнал баща му и дядо му.
* Удоволствие доставя само това, което не е нужно.
* Краткостта е сестра на таланта.
* Пази се от изискания език. Езикът трябва да е прост и изящен.
* Който е изпитал насладата от творчеството, всички други наслади за него вече не съществуват.
* Ако в пръво действие на сцената виси оръжие, то в последното действие трябва да стреля.
* Изкуството да се пише е изкуството да се съкращава.
* В критикари обикновено се превръщат тези хора, които биха станали поети, историци, биографи, ако можеха, но изпробвайки своите таланти в тези или други области и пертърпявайки неуспех, са решили да се заемат с критика.
* Няма такъв урод, който да не си намери прилика, и няма такава нелепост, която да не си намери подходящия читател.
* Приятно е дори да боледуваш, когато знаеш, че има хора, които очакват твоето оздравяване като празник.
* Ако срещу някоя болест се предлагат твърде много средства, то значи тази болест е неизлечима.
* По-добре да загинеш от глупаците, отколкото да приемеш похвала от тях.
* Най-непоносимите хора са провинциалните знаменитости.
* Парите, както и водката, правят човека смахнат.
* Ако искаш да имаш съвсем малко време, то недей да правиш нищо.
* У всеки от нас има твърде много винтове, колела и клапани, че да можем да съдим един за друг по първото впечатление или по два-три външни признака.
* Ако работите за настоящето, вашата работа ще ви изглежда нищожна; трябва да работите, имайки предвид само бъдещето.
* Любовта, дружбата и уважението не могат да свържат така както общата ненавист към нещо.
По-лесно е да се изпроси от бедните, отколкото от богатите.
* Умереният либерализъм: на кучето му трябва свобода, но все пак е необходимо да се държи на верига.
* Човек, който не пуши и не пие, неволно предизвиква въпроса: „Ами дали не е негодник?“
* Честта не може да се отнеме, но може да се изгуби.
* С чужди грехове свят няма да станеш.
* Казват, че в края на краищата истината ще възтържествува – но това не е истина.
* Този, на когото му е чужд животът, който е неспособен на такъв – на него нищо повече не му остава, освен да стане чиновник.
* Не разбира ли човек от шеги, пиши го пропаднал.
* Всичко знаят и всичко разбират само глупаците и шарлатаните.
* Умният обича да се учи, а глупакът – да поучава.
* Университетът развива всички способности – включително и глупостта.
* Руският човек обича да си спомня, но не обича да живее.
* Хубаво е там, където нас ни няма: в миналото ни няма и затова ни изглежда прекрасно.
* Истинското щастие е невъзможно без усамотение.
* Висш израз на щастието или нещастието най-често се явява безмълвието.
* Дори и в човешкото щастие има нещо тъжно.
* Зад вратата на щастливия човек трябва да стои някой с чукче и постоянно да почуква, напомняйки, че има нещастие и след краткото щастие, настъпва нещастие.
