Дени Дидро
(1713–1784)

На 31 юли 1784 г., на 71-а годишна възраст умира Дени Дидро – френски писател, философ-просветител и енциклопедист. Той е оставил следа във всички области, до които се е докоснал. През 1745 г. започва работа върху „Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“. Въпреки че не е само негово дело, този шедьовър в историята на културата носи силния отпечатък на Дидро. Най-крупните му философски произведения са „Писмо за слепите за назидание на зрящите“, „Мисли за обяснение на природата“, „Разговор между Даламбер и Дидро“. Сред художествените му произведения са романите „Монахинята“, „Жак Фаталиста и неговият господар“, „Племенникът на Рамо“.

Човек, измъчен от времето, заспива в обятията на апатията.

Хората престават да мислят, когато престанат да четат.

Този, който ти разказва за чуждите недостатъци, разказва на другите за твоите.

Търпимостта неизбежно води до равнодушие.

Търсим любовта на другите, за да имаме допълнително поводи да обичаме себе си.

Само страстите и само великите страсти могат да издигнат душата за велики дела. Без тях настъпва краят на всичко възвишено както в нравствения живот, така и в творчеството.

Скицата е творение на пламъка и гения, картината е творение на труда, търпението, дългото изучаване и завършените знания в изкуството.

Страстите са непрекъснато осъждани, приписват им всички човешки нещастие и при това се забравя, че именно те се явяват източникът на нашите радости.

Лекарите непрекъснато се трудят над запазването на нашето здраве, а готвачите – над неговото съсипване; обаче последните са доста по-уверени в успеха.

Правилата водят изкуството към рутина.

Революция, отложена с един ден, може да не се извърши изобщо.

По-добре е да се изтъркаш, отколкото да ръждясаш.

Образованието придава на човека достойнство, че дори и робът започва да съзнава, че не е роден за робство.

Няма достойнство при отсъствието на ясни и категорични понятие за общото благо.

Ние винаги оставаме самите себе си, въпреки че нито за минута не оставаме едни и същи.

Необходимо е да се разрешат на народа сатирата и жалбата; скритата ненавист е по-опасна от откритата.

Невежеството и безразличието са двете меки възглавници за твърдите глави.

Не се впускайте в обяснения, ако искате да бъдете разбрани.

Не е достатъчно само да правиш добро, трябва да го правиш добре.

Не Бог е създал хората по свой образ и подобие, а хората ежедневно го създават по свой. Богът на мохамеданина не е същият като Богът на християнина. Богът на протестантите не е същия като богът на католика. Богът на възрастния се различава от Бога на детето и от Бога на старите хора.

Най-голямото изкуство се състои в това то да бъде скривано.

Награждавайки добрите, дори само с това наказваме лошите.

На този свят винаги има разплата. Има двама генерални прокурора: единият е този, който стои до вашите врати и наказва за провинения срещу обществото, а другият – самата природа. На нея именно са й известни всичките пороци, измъкващи се от закона.

Има само една добродетел – справедливостта, едно задължение – да бъдете щастливи, един извод – да не преувеличавате ценността на живота и да не се боите от края.

Заблужденията, осветени от гения на великите майстори, стават след време общоприети истини.

Дори и лъжата да бъде полезна за определен период, то с течение на времето тя неизбежно се оказва вредна. Обратно, правдата с течение на времето се оказва полезна, въпреки че за момента може да носи вреда.

Добрият стил се крие в сърцето.

Въображението! Без това качество не може да бъдеш нито поет, нито философ, нито умен човек, нито мислещо същество, нито дори просто човек.

Винаги помни, че природата не е Бог, човекът не е машина, а хипотезата не е факт.