На 5 януари 1932 г. е роден Умберто Еко – италиански писател, семиотик и медиевист. Първият му роман е „Името на розата“ (1980 г.). След него издава още пет: „Махалото на Фуко” (1988), „Островът от предишния ден” (1994), „Баудолино” (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана” (2004) и „Пражкото гробище” (2010 г.).

Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи.

Хората чакат цяла седмица да стане петък, цяла година да стане лято и цял живот да са щастливи.

Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението.

Новите технологии убиват мисленето

Романът е като дете. Поне две години трябва да се грижиш неотлъчно за него.

Човек пише за миналото винаги с поглед в настоящето.

Дейността на писателя се състои в това да „създава“ своя собствен читател.

Писмените произведения никога не променят настоящето, те могат единствено да променят бъдещето. Например, четете книга, която ви оказва дълбоко впечатление; постепенно се променя вашият начин на мислене, вашата личност, и утре или вдругиден вие се държите по коренно различен начин. Онези, които се обръщат към интелектуалците с молба да решат глобални проблеми, правят грешка.

Винаги съм бил запленен от фалшификациите и от лъжата. Лъжата е фундаментален аспект на комуникацията. Тя е разговор за възможни светове. За реалността би могло да комуникира дори едно куче. То обаче не може да лъже.

Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник.

Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен… и колко скучен!