На 12 юни 1904 г. е роден Атанас Далчев – един от най-големите ни поети и преводачи на XX век. Носител на Хердеровата награда на Виенския университет (1972).

• Богатият скърби по-силно и по-дълго от бедния, защото има повече време за това. На другия ден след смъртта на майка си или на жена си бедният е принуден да изтрие сълзите си и да тръгне да се бори за хляба си.
• Всяко силно чувство е суеверно.
• Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна.
• Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.
• Когато човек не знае добре един език, той, вместо да каже това, което мисли, мисли това,което може да каже.
• Критикът не бива да има очите на влюбения: той трябва да е способен да се възхищава, без да престава да вижда и различава недостатъците.
• Малокултурният е склонен към разни теории и теоретизация. Истинският учен цени повече от всичко факта.
• Никой не осъществява себе си напълно. Животът на всеки човек е в края на краищата един неуспех.
• Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема.
• Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.
• Частта е по-малка от цялото, но може да бъде по-хубава от него.
• Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват.