На 15 март 1979 г. умира писателят Емилиян Станев. Да си спомним за големия творец и съзерцател с няколко негови прозрения, изречени в интервюта и написани в книги.

Щастието се състои в това да побеждаваш злото в себе си. Въпросът е само навреме да го сториш.

Не разбирам как другояче, освен чрез себе си, ще разбереш себеподобните си и как, без да се съдиш, ще съдиш другите.

Където и да отида, аз не проявявам толкова интерес към чуждото, колкото към българското. И отивайки в Англия или Франция, замислям се за нас, за нашия народ, за нашата страна.

Едва ли има народ с такава орис като нашата… Тъмното и безпросветно робство отвърна погледа ни от духовното. Страданията са отвърнали погледа на народа от собствената му душа.

Какво е историята освен история на човешкото безумие и човешката тайна.

Из „Неутолимият. Книга за Емилиян Станев” на Стоян Каролев

***

Заедно със зрелостта, с опита, идват и разочарованията, от които старостта възвръща равновесието на духа посредством великодушието. Старческият смях е тих, всеопрощаващо безпомощен, пък нека някой го нарича и мъдър.

Всеки писател като всеки човек си има своя съдба. Някои правят кариера, както се изразихте, с постоянни конфликти, неуспехи, непризнаване от страна на критиката, с неразбиране на техните произведения. И тъкмо те се оказват или гениални, или маниаци. В повечето случаи маниаци.

Аз просто имах късмет, защото се залових с животните и дребните хорица в нашата провинция, пък и по други причини, като например, че не дружах много с моите колеги…

Из интервю на Атанас Свиленов с писателя

***

Всяко зло започва с желанието да бъдем над себеподобните си.

Жените започват да мислят за живота и смъртта, след като телата им повехнат.

Защото слушай, брате, човекът е двойствено устроен. И в рая да го сложиш, сам ще отиде в ада – за разнообразие. И ако не вярва на небесния, не ще се подчинява на никаква власт. А властта е тайна, пък човекът без тайна не може…Тайна ли? Каква тайна? Лъжа има тук, лъжа и страх! Господи, защо работите се повтарят?

Чрез господарите бесът властвува над света, но когато ги унищожим, той се захваща за нас… Всички сме изложени на съблазън от господарското високомерие и господарски пороци!

Мнозина са ме лъгали, но никой не ме е лъгал така, като се лъгах сам.

Нека бог да богува и дяволът да си дяволува. И двамата са у мене, за да бъда човек.

Из „Черния монах“

***

Човекът обича дявола не по-малко от бога и не може да живее без него, защото всяко божество сломява гордостта му.

Из „Антихрист“