Клише е да кажеш, че литературата е духовна храна. Но пък колко оригинално е да сервираш на масата нещо, описано в роман на Селинджър или Пруст, било то най-обикновен сандвич или сладки за чай. Може би защото в книгите храната никога не е просто храна, а част от сюжета, героите и атмосферата, в която се потапя читателят.

 

Преди време британският в.“Телеграф“ публикува класация на едни от най-емблематичните ястия в литературата. Те нямат нищо общо с модерното днес гурме, но носят неповторим вкус, който докосва не само небцето.

 

Ето как дизайнерът писател Дана Фрийд декорира и снима храната, описана в някои литературни шедьоври.

 

„Алиса в страната на чудесата“

„Алиса в страната на чудесата“ от Луис Карол се върти около яденето и пиенето. В глава седма, Алиса сяда без покана на масата на Мартенския заек и Лудия Шапкар, които пият чай. Тогава разбира, че за тях винаги е 6 часа – време за чай.

 

 

„По следите на изгубеното време“

Романът на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време“ изследва рефлексната памет. Най-известният пример за това е моментът, когато героят Марсел помирисва и топва в чая малка маслена сладка, наричана мадлена. Тази сладка, описана от Пруст, се е превърнала в символ на размишлението и паметта. Мирисът й успява да отключи спомените на героя от времето на младостта, прекарана в измисленото селце Комбре.

 

 

„По пътя“

Докато пътува, героят от романа Керуак непрекъснато яде ябълков пай и сладолед. Колкото по на запад отива, толкова зависимостта му към тази храна става по-силно изразена.

 

 

„Оливър Туист“

В сиропиталището героят на Дикенс е отчаян от глад, защото му дават да яде само водниста каша. Докато един ден не протяга празната си паница към надзирателя с репликата „Моля, сър, аз искам още“. Тогава църковното настоятелство решава, че трябва да се освободи от лакомника и го дава за чирак на погребален агент.

 

 

„Да убиеш присмехулник“

Романът на Харпър Лий се фокусира върху расовата несправедливост в дълбокия Юг. Когато чернокожият Том Робинсън е погрешно обвинен в изнасилване на млада бяла жена, Атикус Финч решава да го защитава в съда. В знак на благодарност черната общност в града отрупва масата му с храна – свинско, домати, фасул, дори мискетово грозде.

 

 

„Моби Дик“

„Тя беше приготвена от дребни сочни миди, едва ли по-големи от лешник, размесени със счукан моряшки сухар и ситно нарязано солено свинско; всичко обилно полято с масло и подправено със сол и пипер“. Супата се сервира в страноприемница „Китоварната“, описана подробно от Херман Мелвил в главата „Рибена плакия“ на романа „Моби Дик“.

 

 

“Хайди”

Романът на Йохана Спири е едно от най-известните произведения в швейцарската литература. След смъртта на родителите си малката Хайди трябва да живее при дядо си високо в Алпите. Детето наблюдава с нетърпение и любопитство как старецът топи сирене над огъня, докато парченцето добие приятен златист цвят.

 

 

„Момичето с драконовата татуировка“

„После той си направи обяд, който се състоеше от кафе и сандвичи, и седна в градината“. Поредицата на Стиг Ларшон „Милениум“ е заредена с насилие, а героите непрекъснато ядат сандвичи и пият кафе.

 

 

„Спасителят в ръжта“

„Когато изляза някъде, обикновено ям само един сандвич с швейцарско сирене и мляко с малц. Не е много, но в малцовото мляко има много витамини“, казва Холдън Колфийлд в романа на Селинджър от 1951 г.

 

 

„Стъкленият похлупак“

В единствения роман на Силвия Плат авокадото е важен символ за героинята Естер Грийнууд. То символизира желанието й да е в опозиция на традиционните полови стереотипи. Непрестанната консумация на Естер на авокадо не е само форма на бунт, но и пример за силата – на храната и на характера. Естер свързва плода с дядо си, за нея авокадото е източник на утеха.