Книгата разказва за отношенията на поета Пейо Яворов с известните му музи – Мина Тодорова, Лора Каравелова и Дора Габе. Романите на бележития творец са представени с още по-любопитни детайли от съставителите Василена, Донка и Цочо Билярски.

Архивите и библиотеките все още крият своите тайни за Яворов. Томът съдържа както цялата позната и публикувана кореспонденция между Яворов и трите му музи, така и новооткритата и непубликувана досега.

Луксозно издание на прочутия шедьовър на А. С. Пушкин „Дама пика“ излезе за ценителите на руската класика. Илюстрациите са дело на известния български художник Ясен Гюзелев. Преводът е на Атанас Далчев.

Повестта е вдъхновена от легендата за Дама Пика, която сеела страх, ужас и дори смърт. Творбата се занимава с пагубните човешки страсти, с ненаситната алчност и суета.  Това е една история за живота като хазартна игра и за играта като възможност за трансформация на живота. За фаталната „черна дама“ като символ на възмездието и съдбата, която не може да бъде излъгана.

За „Дама пика“ – най-енигматичната, най-мистичната и брилянтна повест на големия руски поет и писател, Ф. М. Достоевски казва:

„Фантастичното трябва до такава степен да е в съприкосновение с реалното, че почти да му повярвате. Пушкин… написа „Дама пика“ – връх в изкуството на фантастичното“.

Това е и разказ за сложните му отношения с властта, за трудната съдбата на неговите филми, за ограниченията и препятствията, които е трябвало да преодолява през годините. Читателят добива представа за развитието на възгледите на Тарковски за киното и на изкуството въобще, за аспектите на творческия процес: работата със сценария, с актьорите, с композитора и оператора… Тарковски отделя особено внимание на изразните средства на киното: изображението, монтажа и най-важното за него ─ екранното време, времето, уловено от камерата, зафиксирано върху филмовата лента, в чието протичане на екрана се реализира животът на героите и на произведението. „Уловеното време“ е третото издание на този текст на големия режисьор след немското „Die Versiegelte Zeit“ и английското „Sculpting in the Time“. Почитателите на Тарковски в родината му все още очакват публикуването на неговата книга.

На 3 юни излиза новото издание на „Трънски разкази. Балканска сюита“ на Петър Делчев.

Какво ви е присецало, момче, вълчи житиета да дирите, вехти истории да ровите?! Едно знам я – дека Господ е плюнал и живот се е хванал, там и мъка се е присадила! На бурен се вие пустата цръна мъка и души човеците, мори ги на корен…

Те такъв е животът – ужким ти го водиш на тефтер, а той те бие в грамовете като дърт кръчмарин; на въже го влачиш – нозе запиня в земята и назад те тегли като опърничаво муле; гали ти се като жена и в очите те гледа, а фустите отдире за друг вдигнати. Животът, убавенко, е хитрец – дорде си млад, двамина се смеете, но щом одъртееш, самичък си ревеш. От пелената до покрова фитилчето ти си гори, гори, но док? не догори, нищо се не знае – Света ли ще тресеш, или барутът ти ще рече „пафф“ и ще се упущиш у гащите. Ако си муж на место, сине, цел живот сам ще си разпалваш фитилите, но не ти ли ж?рка сърцето – и барутлия да си, и в злато да газиш – вуци са те яли!

За автора

Първата самостоятелна книга на автора, поетичният сборник „Луд за обичане“, излиза през 2006 г. Същата година се появява и първият му сборник с разкази – „Трънски разкази“, който се превръща в явление в българския книжен свят. Сборникът е номиниран за наградата „Елиас Канети“ през 2007 г. През 2016 г. Драматичен театър – Пловдив поставя пиесата „Вълци“ по „Трънски разкази“ с режисьор Диана Добрева. Постановката печели три награди „Аскеер“ – за режисура на Диана Добрева, за поддържаща женска роля на Ивана Папазова и за театрална музика на Петя Диманова.
Втората самостоятелна белетристична книга на Петър Делчев, „Балканска сюита“, е издадена през 2009 г. и съдържа новели по легенди. По-късно, през 2013 г., „Трънски разкази“ и „Балканска сюита“ са обединени в общ сборник, който излиза с допълнителен разказ.
През 2012 г. излиза и първият роман на Петър Делчев – „Кастинг за Месия“.

През 1942 г. Лали Соколов е на 24 години. Живее в Братислава, има добра работа, приятели, хубав живот, говори добре няколко езика и е любимец на жените. Властите по това време искат от всяко еврейско семейство да изпрати момче над осемнайсет години да работи за немците и той решава да го направи, за да спаси близките си. Така се оказва доброволно депортиран в Аушвиц-Биркенау. Там му е възложено да татуира върху ръцете на останалите лагерници номерата, с които са обозначени. Един ден през юли на опашката пред него се нарежда уплашено момиче. За Лали това е любов от пръв поглед и той се заклева не само, че ще оцелее, а и че ще се погрижи Гита също да доживее свободата.
Татуировчикът на Аушвиц е роман, базиран на живота на Лудвиг Айсенберг, или Лали Соколов, когото, животът в лагера среща с бруталността, ужаса, смъртта, доктор Менгеле, унивеситетски преподаватели, СС офицери, престъпници и обикновенн хора, но и с любовта.

„Тази книга ще се чете и след сто години. И тогава сигурно още ще е в списъка с най-продаваните заглавия. Книга, заради която човек губи съня си и то не само защото не може да я остави.”
Джефри Арчър

Мои приятели настояваха да разкажа всичко това. Изпитвах колебания, защото не считам, че моят живот или това, което ми се е случило, е с нещо по-особено или с нещо би било любопитно на хората, които ще го прочетат.
Това, което надделя и ми даде смелост да направя този опит, са хората, за които разказвам в книгата. Онези стойностни български жени и мъже – актьори, актриси, режисьори и сценаристи, драматурзи, художници, композитори, оператори. Хора, които наистина са били ярки таланти, творци със свой собствен четлив почерк, а сетне лека-полека потъват в забрава.
Много от тях си отидоха неразбрани и унизени, смачкани от тая нова наша псевдодемокрация. И реших, че си струва за тези хора да бъде разказано.
Защото всъщност другите и публиката – тези две неща те правят актьор, правят те Аз. И определят големината на буквите ти.

Един от най-купуваните подаръци за Деня на детето е последната книга от поредицата „Дневникът на един Дръндьо“, озаглавена „Семейна идилия“.

Грег Хефли и семейството му искат да се измъкнат от града.

Студеното време и суетата около настъпващите празници сякаш им идват в повече. Ето защо Хефли решават да избягат на далечен остров и да се насладят на така жадуваните тишина и спокойствие. Могат ли няколко дни в тропическия рай да сътворят чудеса за Грег и неговото изтощено семейство?

Не след дълго Хефли осъзнават, че този рай не е точно онова, което са очаквали. Слънчева алергия, стомашни проблеми и отровни твари заплашват да съсипят семейната идилия. Дали ваканцията ще бъде спасена, или островното приключение ще завърши с катастрофа?

Всички тези завети на Христо Ботев са публикувани в новоизлезлия сборник „Христо Ботйов – Из поезията, публицистиката и писмата му” (от Книгоиздателска къща „Труд”) в съставителство на професор Николай Жечев – един от най-големите изследователи на делата и писмените завети на поета-революционер.

Сборникът съдържа значителна част от по-етичното и сравнително малък дял от публицистичното и епистоларното наследство на великия български поет и революционер Христо Ботев. Сред стиховете са „Майце си”, „Елегия”, „До моето първо либе”, „Дялба”, „Хайдути”, „На прощаване” и др.

Втората част на книгата е разделена на няколко основни теми, които обхващат едни от най-важните проблеми, засягани и налагани в публицистиката и в кореспонденцията на поета воевода, а именно: непоносимите страдания, на които е подложен българският народ под варварското господство на Османската империя, превърнало се в основна пречка за неговото икономическо, обществено-политическо и културно развитие; исторически оптимизъм и непоколебима вяра в силите и способностите на народа и в революцията като средство за отхвърляне на чуждото владичество и освобождение на отечеството, както и в тържеството на бъдещия разумен и братски съюз между народите; стремлението към социална правдина и възвишени нравствени ценности; критична позиция спрямо политиката на тогавашните европейски и балкански правителства; отношението му към науката и образованието, религията и журналистиката и др. В изданието е публикувано в оригиналния му вид и прощалното писмо на Ботев „После отечеството си съм обичал най-много тебе…”, писано преди слизането му от кораба Радецки на българска земя.

В книгата са приложени копия на автентични снимки и документални материали, свързани с живота и дейността на Христо Ботйов. Томът излиза първоначално в меки корици, а за Панаира на книгата ще го има и в поредица Златна класика и луксозен вид. Изданието е посветено на 170-годишнината от рождението на Христо Ботев.

На книжния пазар може да се открие все още и „Тефтерчето на Христо Ботев” – издадено едно към едно с оригинала в луксозна кутия и разчетен текст съм оригинала. Сега е моментът да попълните семейната библиотеки с тези ценни книжни реликви.

Свръхкратките истории на Господинов са едновременно смешни и абсурдни, меланхолни и иронични – стил, който разпознаваме безпогрешно от Естествен роман, Физика на тъгата, Сляпата Вайша…

„Тук, където концентрацията е най-важна, нещата са доведени до изключително майсторство…”, пише за книгата Иван Теофилов.

Избрани автобиографии, Преброяване на нощната стража, Трите пъти в които Х.Х. беше щастлив, Страхът на коректорката от грешка, Петел в Пирогов, Гинко Билоба в Ню Йорк, Ангелът на непрочетените книги… Това са само част от заглавията в книгата, които вече носят историите в себе си.

Във време на битката за роман Господинов отново изненадва с рязка смяна на жанра, провокира читатели и писатели в нови посоки. Послесловът на книгата е защита на краткостта в бъбриви времена.

„Днес, когато се говори много и напосоки като в кръчма, добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума. И за всяка минута. Щè ми се да е така.” (Георги Господинов)

Ето още едно описание на кратката история според Господинов:

„Като деца се надпреварвахме кой ще издържи повече под вода без въздух. Потапяш главата си, при липса на море – в цинкова кофа, бучене в ушите, клаустрофобия в гръдния кош, не дишаш половин минута, минута, някои минута и половина, горе-долу колкото трае една кратка история, и бързо вдигаш глава, връщаш се в живота. Първото вдишване е рязко и припомнящо. Нещо такова трябва да е с кратките истории. Няма да се удавиш, но след всяко потапяне вдишваш като за първи път.”

Оформлението е дело на Люба Халева, издателството – „Жанет 45“.

Премиерата на книгата ще бъде през месец юни.

Последният том обаче излиза извън ограничаващите рамки на наименованието на поредицата, защото трима от поетите модернисти не принадлежат към литературата на Западна Европа. Става дума за унгареца Андре Ади, българина Пейо Яворов и пишещата на шведски финландка Едит Сьодергран – представители на т. нар. малки народи и малки езици, но чиито талант и творчество ги нареждат сред най-великите поети на модернизма изобщо. Очеркът за Яворов, творец, за който е писано много у нас, е един от най-проникновените български текстове за великия поет. Проф. Хаджикосев блестящо защитава тезата си, доказвайки принадлежността на Яворов към великите европейски модернисти. Преди няколко десетилетия Симеон Хаджикосев беше един от литературните изследователи, който в годините на тоталитаризма се противопостави на тезата, че българският символизъм е упадъчно явление, и спомогна за неговата реабилитация и влизането му в учебниците като значимо литературно течение.

Уводната глава – „Накъде тече реката на поезията“, е опит за обговаряне на сложната проблематика на поезията като литературен род до епохата на модернизма. Томът включва и очерци за поетите, благодарение на които това литературно течение достига своите върхове: немскоезичните Щефан Георге, Хуго фон Хофманстал и Райнер Мария Рилке, ирландския нобелист Уилям Бътлър Йейтс, френскоезичните Гийом Аполинер и Емил Верхарн, странния португалец Фернанду Песоа. Очерците за почти всички тези автори са първи и най-пълни литературни портрети, правени у нас.

Книгата разширява познанията ни за едно от най-интересните литературни течения и заедно с това ни дава и национално самочувствие – с присъствието на един от най-великите български поети сред плеядата от десетимата стожери на европейския модернизъм.

Проф. д-р Симеон Хаджикосев е дългогодишен преподавател по история на античната и на западноевропейската литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Литературен критик и изследовател, той е автор на повече от трийсет книги, сред които фундаменталният многотомник „Западноевропейска литература“, три книги, реабилитиращи българския символизъм, както и мемоарите „Записки на конформиста“, „Записки на вътрешния емигрант“ и „Което е било и ще бъде“.